Клайв Къслър - Загадката „Серпента

←104

Одометър — уред за измерване на изминато разстояние.

←105

Халоген — халогенна лампа.

←106

Сонар — апарат за подводно определяне на предмети във водата.

←107

Левиатан — библейско морско чудовище, приемано за кит или змей.

←108

Манта — голяма плоска морска риба, с овална форма.

←109

Въздушен звънец — съоръжение за проникване на големи дълбочини с форма на камбана, отворено отдолу; водата не може да влезе, понеже я спира съпротивлението на изпълващия го въздух.

←110

Кесон — ламаринен, бетонен или дървен сандък, приспособен за работа под вода, като в него се вкарва сгъстен въздух за дишане и изтласкване на водата.

←111

Cojones — (исп.) топки, тестикули. Игра на думи: «имам топки» означава стиска ми, куражлия съм.

←112

Алкатраз — островче в залива на Сан Франциско с разположен върху него едноименен затвор (отдавна недействащ), символ на затворите изобщо.

←113

Трал — дънна рибарска мрежа, действаща на принципа на влачене, «тралене».

Джорджтаун, Вашингтон

— Гемей, може ли за минутка? — извика Траут от кабинета си. Беше се надвесил над монитора на своя компютър, вперил поглед в огромния дисплей, използван за графиките, които изграждаше във връзка с различните си дълбокодънни проучвания.

— Ъхъ — измуча приглушено Гемей откъм другата стая. Лежеше по гръб, върху скеле, импровизирано от тясна дъска и две бояджийски стълби, високо над пода, като някакъв йога в транс. Двамата с Пол постоянно променяха интериора на тухлената си къща в Джорджтаун. Руди Гън ѝ бе наредил да си почине няколко дни, преди да се яви в службата. Обаче, щом се прибра у дома, тя се нахвърли върху един поизоставен проект и сега рисуваше по тавана гирлянди свежи цветя.

Влезе в кабинета, като си бършеше ръцете с парцал. Носеше стари джинси и работна блуза. Тъмночервената ѝ коса бе натъпкана под бяла шапка с инициалите на фирма за бои. Цялото ѝ лице беше в червени и зелени петна, ако не се смятат оставените от предпазните очила чисти кръгове около очите.

— Приличаш на абстрактна картина от Джексън Полок — отбеляза Траут.

Тя избърса малко пурпурна слюнка от устата си.

— Как е изписал тоя Микеланджело Сикстинската капела, умът ми не го побира. Аз едва изтраях час и съм цялата схваната.

Траут надникна иззад несъществуващите си очила и се разля в благодушна усмивка.

— Какво стана със сваляческата ти физиономия? — попита подозрително Гемей.

Той обхвана тънкия ѝ кръст и я привлече по-близо. Докосваше я при всяка възможност, откак се бяха прибрали, сякаш се боеше, че отново може да изчезне в джунглата. Времето, докато я нямаше, беше кошмарно за него, но сдържаността му на янки не допускаше да си го признае открито.

— Мислех си колко си секси с това омазано лице.

Гемей прокара нежно пръста през косата му и я разроши на челото.

— Вие, извратените типове, винаги знаете как да завъртите със сладки приказки главата на някое момиче. — Погледът ѝ попадна на екрана. — Затова ли ме повика?

— Дотук с внезапните романтични пристъпи. — Той посочи монитора. — Да, кажи ми какво виждаш.

Тя се облегна на рамото на Пол и присви очи към екрана.

— Безмозъчно същество. Виждам осем глави, чиито фантастични черти са предадени с най-големи подробности. — Гласът ѝ стана научно сух, подобно монотонното гъгнене на патоанатом, който диктува хода на извършвана в момента аутопсия. — На пръв поглед, профилите изглеждат идентични, но след по-внимателно вглеждане откривам незначителни различия, главно в челюстите и устата, но също така и във формата на черепната кутия. Как се представям, Шерлък?

— Вие не само гледате, но и наблюдавате, драги ми Уотсън 114.

— Елементарно, скъпи ми приятелю. Кой е рисувал тая скици? Те сами по себе си са произведения на изкуството.

— Уважаваният доктор Чи, човекът с много дарования.

— Достатъчно добре опознах добрия професор, за да не се изненадвам от каквото и да е, направено от него. Откъде си ги взел?

— Чи ми ги показа, докато бях в Харвард. Помоли да ги видиш и ти. Спомни си за археоложката ти квалификация, преди да се заемеш с биология. Но най-вече искаше да ги погледне неизкушено око. — Траут протегна назад дългото си тяло и сключи пръста на тила си. — Аз съм морски геолог. Мога да правя всякакви красиви неща с тия работа, но те нищо не ми говорят.