Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Прав си, фамилията е същата.

- Трябва да върнем Куба на мястото му - заяви Уилсън.

Хайръм седеше на стълбите над високата трева. Беше свил цигарата си и се канеше да драсне клечка.

- От онова, което разказа за Куба, не съм сигурен, че е разумно, не мислиш ли? Поне знаем имената на онези, които са го взели.

Уилсън забеляза осем дупки от бургии, разполо­жени на равни интервали при горния край на три­ъгълния вход. Отмести тревата и огледа падналия камък. По него също имаше дупки. Той вдигна зарязана дъска от евкалипт - наоколо бяха разхвърляни няколко. Дървото беше силно раздуто.

- Разбрах как са отворили. - Уилсън изчака, но не получи отговор. - Хайръм? - повика той.

Погледът му се спря върху горящия край на зах­върлената цигара, лежаща на стъпалото, на което Хайръм беше седял само няколко секунди по-рано. Тънката струйка дим мързеливо се виеше нагоре в неподвижния въздух.

Разбрал веднага, че нещо не е наред, Уилсън се обърна във високата трева и се втурна към натрупа­ните камъни по източния край на долината. От дру­гата страна имаше дълбока пропаст към джунглата долу, а след това още триста метра до реката.

- Знам, че е при вас! - извика той с всички сили. - Този човек играе важна роля в съдбата на Вилкапампа!

Секундите се изнизваха, но единственото, което чуваше, беше собственото му учестено дишане.

Усети, че зад него има някого; свали шапката си и се обърна... но нямаше никого! Не знаеше дали да бяга, или да остане на място. Не беше сигурен какво става.

Чу ясно свистене във въздуха, обърна се и видя, че огромният черен кондор се спуска към него, раз­перил ноктите си! Хвърли се зад подпорната стена и птицата прелетя точно над него, а неподвижните ѝ криле разцепиха въздуха, докато кацаше на гранит­ния камък, който доскоро беше скривал Златния куб на бога слънце.

Уилсън предпазливо надигна глава над тревата.

Гигантският кондор гледаше право в него със съсредоточените си черни очи и разперени криле. Птицата нададе силен крясък - продължителен звук, който накара Уилсън да запуши ушите си. После сви великолепните си черни криле и остана да стои на­пълно неподвижно.

- Ама че дивотия - промърмори Уилсън.

Женски глас внезапно наруши тишината.

- Опрели сме нож в гърлото на приятеля ти! Или ще се предадеш, или ще му отрежем главата! - Уил­сън никога досега не беше чувал по-агресивен тон.

В горната част на Храма на слънцето се появи впечатляваща амазонка с боядисани в зелено лице и кожа. Вървеше уверено по външния край на безу­пречно положените ашлари. В дясната си ръка държеше къс лък. Намираше се на петнайсет метра над него и слънцето светеше в гърба ѝ, но въпреки това Уилсън я разпозна веднага.

- Няма да го наранявате - извика той. - Приятелят ми е важен за това място, макар че още не разбирате защо.

- Аз ще реша дали ще живее, или ще умре - от­върна амазонката.

- Можех да убия теб и воините ти при Моста на кондора - извика Уилсън. - Съветвам те да не го за­бравяш.

- За Девиците на слънцето е чест да умрат в за­щита на Вилкапампа - гордо рече тя. - Не очаквай милост в замяна!

Уилсън хвърли поглед към вътрешния храм.

- Провалили сте се в защитата на Вилкапампа и само ще влошите положението, ако действате при­бързано.

- Не би трябвало да си тук, Уилсън Даулинг. Ро­лята на народа ми е да защитава свещения град на всяка цена. Ти си натрапник!

Нямаше време да мисли откъде знае името му.

- Някой е влязъл във вътрешния храм, преди да пристигнем - каза той.

Амазонката кимна.

- Така е. И единствената причина все още да ди­шаш е, защото Aпy изпрати кондора в твоя защита.

Голямата птица все така стоеше на масивния гра­нитен клин и остреше клюна си в камъка, лъскавите ѝ черни пера блестяха в мъгливата следобедна свет­лина.

- Кубът на инките у вас ли е? - извика Уилсън.

Амазонката стоеше неподвижно. Лицето ѝ беше в сянка и бе трудно да види изражението й.

- Кубът на инките е изгубен - най-сетне отвърна тя.

- А онези, чиито имена са издълбани на стъпалото?

- Хесус Веларде е мъртъв. Убит в планините - каза тя.

- А другият разпънатият на катедралата ли е? - попита Уилсън.

- Разпънатият на кръста е Корсел Сантияна - отвър­на тя. - Братът на онзи, чието име е издълбано в камъка.

- Братът ли?

- Именно чрез Корсел Сантияна тайните на Вил­капампа и на Куба на инките бяха разкрити на света на хората.

- И откъде Корсел Сантияна се е сдобил с това знание? - попита Уилсън.

Последва кратко мълчание.