Кристофър Райд - Проклятието на инките

- Населението достигна половин милион - гордо каза Налдо; трийсет години по-рано в града са жи­вели четири пъти по-малко хора. Шофьорът рязко зави в насрещното платно, за да изпревари една бавна кола. Зареваха клаксони, размениха се жестове, коли се движеха във всички посоки, но Налдо успя да се провре между тях и продължи, сякаш нищо не се беше случило.

Хелена беше видяла какво ли не от началото на пътуването и дори не реагира.

Чад се наведе напред и прошепна в ухото ѝ:

- Наистина ли е нужно това?

Хелена забеляза, че Хана е заспал, положил глава на малката си раница.

- Би ли го събудила?

Чад се пресегна и тупна Хана по рамото.

- Хей, човече, спиш на работното си място! А трябва да си си изкарал акъла заедно с всички ни.

Хана рязко се надигна с пистолет в ръка и се огле­да със сънени очи.

- Буден съм!

- Знам, че всичко това изглежда малко странно - каза Хелена на бодигардовете си. - И по всяка веро­ятност ще стане още по-странно.

Израженията на двамата бяха напрегнати, сякаш им предстоеше да скочат с парашут в тила на врага, въоръжени само с джобни ножчета.

- Щом стигнем площада, ще се огледам добре. Ако започна да си говоря сама, не задавайте никакви въпроси. Ако искам да говорите, ще кажа имената ви. Очаквам и двамата да сте въоръжени и готови. Ако някой се намеси, отпратете го. Не стреляйте по никого, освен ако не се наложи. Правете каквото е необходимо, за да ми осигурите спокойствие. - Тя ги изгледа последователно. - Съгласни ли сте?

- Ясно - рязко отвърна Хана.

- Няма проблем - каза Чад.

- Ако си мислите, че съм полудяла, нямам нищо против - каза Хелена. - Затова ви се плаща.

Автобусът се носеше с осемдесет километра в час по оживения път, после рязко наби спирачки и зави по тясна странична уличка. Хелена погледна часов­ника си.

- Имаш четири минути да ме закараш дотам, Налдо.

Налдо се намръщи.

- Ще успеем, сеньорита.

Хана извади мощния си „Дезърт Ийгьл“ и се уве­ри, че има патрон в цевта. Провери предпазителя и прибра пистолета в кобура.

- Не ни плащате да решаваме дали сте луда - надвика той рева на двигателя. - Знаете ли, веднъж ра­ботих за Мик Джагър. Накара ме да стоя три дни на стража в кухнята му, защото беше убеден, че някой му яде майонезата. - Хана се усмихна. - Как ви се струва това? И Кевин Спейси не е цвете за мирисане. Страда от обсесивно-компулсивно разстройство.

- Налага ли се да обсъждаме клиентите ти? - снизходително попита Чад.

- Повечето ми клиенти се гордеят, че са малко различни - отвърна Хана. - Няма проблем. Мога да ви разкажа куп истории.

- Моля те, недей - каза Чад.

Автобусът летеше по задните улички, Налдо не вдигаше ръка от клаксона, за да разгони местните, някоя и друга кола или магарешка каруца. Каруците се движеха много бавно и превозваха всичко, от зе­ленчуци и зърно до дърва и дори камъни. Повечето жени носеха вързопи на гърбовете си. Мъжете пък се разхождаха с празни ръце или пушеха цигари и лениво караха каручките си с отегчени физиономии и камшик в ръка.

- Май тук не си падат по равните права - отбе­ляза Чад.

- Еманципацията още не е стигнала до Перу - до­бави Хана.

Налдо зави и Пласа де Армас най-сетне се появи пред тях. С разтуптяно сърце Хелена огледа открито­то пространство от единия край до другия с надежда да усети връзката. Налдо рязко спря и посочи кръг­лия часовник на пощата.

- Стигнахме, точно както казах!

До дванайсет оставаше само една минута.

- Поздравления - разсеяно рече Хелена. - Чад, плати му.

Налдо отвори хидравличната врата и тя скочи на паважа. Фонтанът на Писаро беше само на петнай­сет метра от нея.

Втурна се напред под ярките лъчи на слънцето, пронизващи разкъсаните облаци; ужасяващото пъ­туване с автобуса вече се бе превърнало в далечен спомен. Хелена нагласи козирката на бейзболната си шапка и се увери, че никелираният ѝ пистолет е в джоба на ватираната ѝ жилетка. Джон Хана вървеше една крачка зад нея.

Всичко на площада изглеждаше познато и това я накара да се почувства по-уверена.

Приближи бароковия фонтан в черно и златно, който приличаше на две цъфнали цветя, сложени едно върху друго. Водата изригваше на струя, тан­цуваща от лекия ветрец, и се стичаше по страните му на деликатни поточета между венчелистчетата. В осмоъгълния басейн долу четири златни херувими бяха вдигнали вълшебните си малки тръби, от които бликаха струи вода.

Докато приближаваше, Хелена се приготви за не­вероятното - отново да има възможността да поглед­не през времето и да види човека, който бе променил живота ѝ.