Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Някъде тук е — чукна той с молива си по картата. — На двадесет мили югоизточно от Кефлавик.

Сандекър кимна.

— Час и половина, не повече. При тази скорост. Погледни. Останали са още пет сантиметра до края на жлебовете на лостовете за газта.

— Времето изглежда чудесно. Дано се задържи така.

— Няма облаци отникъде. В южните части на Исландия обикновено е спокойно по това време на годината. Най-лошото, което можем да очакваме, е да попаднем на малко мъгла. Обикновено тя пада в късния следобед.

Пит седна, подпря крака на вратичката и се загледа в каменистия бряг.

— Поне няма защо да се тревожим за гориво.

— Какво показват уредите?

— Две трети от резервоара са пълни.

Умът на Сандекър работеше като сметачна машина.

— Идеално е за нас. И няма защо да пестим, след като Рондхайм ще плаща сметката. — Със самодоволно и весело изражение той бутна лостовете до края.

„Гримси“ седна на кърмата си и пое през синьото набръчкано море, като носът му разделяше две гигантски завеси от пяна. Не може да се каже, че изчислението на Сандекър за времето беше особено точно. Тиди внимателно се изкачваше по стълбата откъм салона, като крепеше поднос с три чаши кафе, когато адмиралът пришпори стърлингите. Внезапното ускорение беше съвсем неочаквано за нея — подносът излетя във въздуха, а тя изчезна в салона като издърпана назад от невидима ръка. Нито Пит, нито Сандекър станаха свидетели на водевилното й падане.

Тридесет секунди след това тя отново се появи в кабинката при щурвала с отметната от гняв глава, с провиснала на клечки мокра коса и изцапана от кафето блуза.

— Адмирал Джеймс Сандекър — извика тя и пискливият й глас заглуши рева на стърлингите, — когато се върнем в хотела, можете да добавите във вашата сметка цената на нова блуза и разхода за посещение при фризьор.

Сандекър и Пит изгледаха Тиди с пълно неразбиране.

— Можех да се попаря и сега да съм в болница — продължи Тиди. — Ако искате да изпълнявам ролята на стюардеса при това пътуване, предлагам да проявите малко повече уважение. — С тези думи тя се завъртя и изчезна в салона.

Сандекър сключи вежди.

— Какво, по дяволите, беше това?

Пит сви рамене.

— Жените рядко ти обясняват.

— Прекалено млада е за критическа възраст — измърмори Сандекър. — Трябва да й е дошъл цикълът.

— Каквото и да е, ще ви струва нова блуза и една фризура. — Пит в ума си поздравяваше Тиди за пресметливата й агресивност.

На Тиди й отне десет минути да приготви нов малък чайник с кафе. Като се съобразяваше с наклона при кърмата на „Гримси“, докато корабът се издигаше и спускаше при движението на вълните, тя направи лично постижение в сръчността си, като успя да стигне до кабинката, без да е разляла и капка от трите чаши, които упорито стискаше. Пит не можа да скрие усмивката си — той отпиваше от кафето и гледаше тъмносинята вода под старото корабче. Но когато се замисли за Хънуел, за Фирие, за Матаджич, за О’Райли, вече не му беше весело.

Не се усмихваше и докато наблюдаваше как играе писецът, който отбелязваше на милиметрова хартия показанията на ехолота за морското дъно. То сега беше на четиридесет метра. А не се усмихваше, защото някъде долу в дълбините имаше самолет с мъртъв екипаж и той трябваше да го намери. Ако му провървеше, ехолотът щеше да отбележи необичайна издатина по дъното.

Определи разположението на скалите и продължи да се надява.

— Сигурен ли си за курса при търсенето? — попита го Сандекър.

— Двадесет процента съм сигурен и за осемдесет само предполагам — отвърна Пит. — Бих могъл да променя съотношението, ако знаех къде точно е „Юлисис“.

— Съжалявам, вчера нямаше кой да ме осведоми какво си намислил. Аз отправих официална молба за спасителни действия само няколко часа след катастрофата ти. Спасителното поделение на Военновъздушните сили в Кефлавик е изтеглило машината от водата с един от огромните си хеликоптери. Трябва да им признаеш заслуженото. Бива си ги.

— Тази припряност ще ни излезе скъпо — измърмори Пит.

Сандекър замълча, за да промени малко курса.

— Провери ли леководолазния костюм?

— Да, всичко е наред. Напомнете ми да почерпя хората от консулството, когато се върнем. Да се преоблекат и да се престорят на рибари с лодка за стръв за толкова кратко време е добре свършена работа. За всеки, който би ги наблюдавал с бинокъл от морето, срещата с тях би изглеждала съвсем невинна. Прехвърлянето на леководолазните костюми стана така ловко и незабелязано, че аз самият едва го видях, след като бях само на три метра от тях.