Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Кирсти любопитно погледна Пит.

— Бих се радвала някой път да погледам как работите.

— За съжаление всичките ми платна са във Вашингтон. Приятно би ми било обаче да ви подаря скиците си от Исландия, докато съм тук. — Пит женствено опря пръст в устните си. — Акварели, да, така се казват. Правя серия от акварели. Навярно бихте могли да си ги окачите в кабинета.

— Много сте мил, но не бих могла да приема…

— Глупости — спря я Пит. — Крайбрежието ви е великолепно. Изпитвам огромно удоволствие, когато успея да уловя противоборството между силите на морето и камъка, които си дават среща сред естественото избликване на светлина и цвят.

Кирсти се усмихна учтиво.

— Щом настоявате, но трябва да ми разрешите да направя нещо за вас в отплата.

— Моля само за една услуга — за кораб. За да отразя крайбрежието ви добре, трябва да го скицирам откъм морето. Не ми е необходимо кой знае какво. Всяка малка моторница ще ми свърши работа.

— Обадете се на началника на пристана ми, майоре. Той ще ви е приготвил моторница. — Поколеба се за миг, а Рондхайм възвиси туловище зад нея и сложи ръка върху шията и рамото й. — Корабите ни са на пристан дванадесет.

— Хайде, скъпа — подкани я тихо Рондхайм, като откри белите си зъби. — Макс ще ни чете от новата си антология тази вечер. Не бива да закъсняваме. — Ръката му я притисна и тя притвори очи.

— Надявам се, че ще ни извините.

— Да, разбира се — кимна Сандекър. — Прекарахме два много приятни часа. Благодаря ви, че бяхте с нас, госпожице Фирие.

Преди някой да успее да добави нещо, Рондхайм пъхна длан през ръката на Кирсти и я поведе към изхода. Още щом минаха през входната врата, Сандекър хвърли салфетката си на масата.

— Добре, Дърк, сега може би ще ни обясниш малкия си спектакъл.

— Какъв малък спектакъл? — невинно попита Пит.

— Обожавам мъжествените хора — изимитира го Сандекър. — Какво значи проклетото ти хомосексуално държание — това имам предвид. Оставаше само да започнеш да фъфлиш.

Пит облегна лакти със съвършено сериозно лице.

— Има ситуации, когато определено е от полза да те подценят. Тази беше една от тях.

— Рондхайм?

— Именно. Той е причината Фирие изведнъж да не е склонна да си сътрудничи със Съединените щати и с Националната подводна и морска агенция. Този човек не е глупак. След като се ожени за Кирсти Фирие, контролът върху две от най-големите частни корпорации в света ще премине под един покрив. Възможностите му ще станат огромни. Исландия и правителството й са твърде малки и твърде зависими от бъдещия картел Фирие — Рондхайм, за да окажат дори формална съпротива срещу завземане, подкрепено с много пари. После ще бъдат завзети Фароските острови и Гренландия, което ще постави в ръцете на Рондхайм целия Северен Атлантически океан. А след това човек може само да гадае накъде ще се насочат амбициите му.

Сандекър поклати глава.

— Предположенията ти отиват твърде далеч. Кирсти Фирие никога не би се замесила в международната игра за власт.

— Тук тя няма да има избор — отсече Пит. — В браковете имуществото се поема от доминиращата личност.

— Влюбената жена е сляпа. Това ли е мисълта ти?

— Не — отвърна Пит. — Не смятам, че връзката им се опира на любов.

— Сега пък стана експерт по сърдечните въпроси — подигравателно забеляза Сандекър.

— Нямам такива претенции — усмихна се Пит, — сред нас се намира експерт, който има вродена интуиция за тия неща. — Обърна се към Тиди: — Искаш ли да ни дадеш женската си преценка, скъпа?

Тиди кимна:

— Тя е ужасно изплашена от него.

Сандекър я изгледа внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто това, което казах — настоя твърдо Тиди. — Госпожица Фирие се плашеше до смърт от господин Рондхайм. Не забелязахте ли как той я хвана за шията? Сигурна съм, че през следващата седмица тя ще се появява само с високи яки, докато не изчезнат белезите.

— А сигурна ли си, че не си ги измисляш и не преувеличаваш?

Тиди поклати глава.

— Тя едва се сдържа да не изпищи.

Очите на Сандекър изведнъж се изпълниха с враждебност.

— Какъв противен мръсник. — Погледна Пит право в очите: — И ти ли мислиш така?

— Да.

Това увеличи гнева на Сандекър.

— Тогава защо, по дяволите, не го спря?

— Не бих могъл — отвърна Пит. — Така бих навлязъл в друга роля. Рондхайм има всички основания да смята, че съм педераст. И аз искам да продължи да мисли така.

— Надявам се да имаш поне смътна представа за действията си — мрачно измърмори Сандекър. — Както и да е, за съжаление успя да се поставиш на тясно с тия глупости, че си художник. А аз знам от опит, че не можеш да нарисуваш и права линия. Естественото избликване на светлина и цвят — господи!