Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Сънят, предизвикан от наркотика, преминаваше в небитие и момичето започна мъчителна борба, за да дойде отново в съзнание. Бавно отварящите се очи срещнаха бледа и неясна светлина, а противната воняща смрад нахлу в ноздрите й. Беше без дрехи, голият й гръб се опираше на влажната жълтеникава, покрита с мръсотия стена. Все повече се събуждаше и се опитваше да се убеди, че това около нея го няма, че е някаква небивалица. Тогава изведнъж, преди да е успяла да се пребори с обземащата я паника, жълтата гадост от пода се надигна и се заизкачва по бедрата на беззащитното й тяло. Ужасена до безумие, тя започна да крещи като умопобъркана, докато гнусотията пълзеше все по-нагоре по голата й потна кожа. Облещи очи и отчаяно опита да се бори. Беше безполезно — китките на ръцете и глезените й бяха приковани към покритата с тиня повърхност на стената. Бавно, много бавно ужасната мръсотия запълзя по гърдите й. И тогава, тъкмо когато неописуемият ужас докосна устните на момичето, трептящ рев и призрачен невидим глас проехтяха в тъмната стая.

— Прощавай, че прекъсвам четенето ти, лейтенант, но дългът зове.

Лейтенант Сам Нет рязко затвори книгата, която държеше.

— Дявол да го вземе, Рап — каза той на мъжа с киселото лице, който седеше до него в пилотската кабина на бръмчащия самолет, — винаги когато стигам до интересна част, ти ме прекъсваш.

Младши лейтенант Джеймс Рап се наведе към книгата. На корица й бе изобразено момиче, което с мъка се държеше на повърхността на басейн с жълтеникава мръсотия. Рап заключи, че това се дължи единствено на огромните й плаващи гърди.

— Как можеш да четеш такава глупост?

— Глупост? — Нет направи мъчителна гримаса. — Не само нарушаваш спокойствието ми, младши лейтенант, но се мислиш и за мой литературен критик! — Вдигна в мнимо отчаяние големите си ръце. — Защо винаги ми назначават втори пилот, чийто примитивен мозък отказва да приеме съвременния стил и изисканост? — Нет се пресегна и постави книгата на грубо изработена полица, закрепена към страничния плот на закачалка за дрехи. На полицата лежаха и няколко оръфани списания, показващи голо женско тяло в многобройни прелъстителни пози, от което ясно следваше, че литературният вкус на Нет не е насочен стриктно към класиката.

Нет въздъхна, след това се изправи в седалката си и надникна към морето през предното стъкло.

Патрулният самолет на бреговата охрана на Съединените щати беше прекарал четири часа и двадесет минути от осемте, предназначени за скучно и рутинно наблюдение на айсберги и за изготвяне на карти. Видимостта под безоблачното небе беше кристална, а вятърът едва побутваше търкалящите се големи вълни — състояние, характерно за северния Атлантически океан в средата на март. Нет с още четирима членове на екипажа пилотираше от кабината и определяше курса на грамадния четиримоторен самолет „Боинг“, докато останалите шестима работеха в товарното отделение, като наблюдаваха сферите на радара и други научни уреди. Нет погледна часовника си, след това обърна самолета в стремителна дъга, като насочи носа му право към нюфаундлендския бряг.

— Стига толкова работа. — Нет се отпусна и посегна към ужасната си книга. — Моля те, остави ме на мира, Рап. Без повече прекъсвания, докато стигнем Сейнт Джонс.

— Ще се опитам — отвърна раздразнено Рап. — Ако тази книга е толкова интересна, какво ще кажеш да я взема, когато я прочетеш?

Нет се прозя.

— Съжалявам, заклел съм се никога да не давам на заем книгите си. — Неочаквано слушалката в ухото му запращя и той вдигна микрофона. — Да, Хадли, какво има?

Отзад, в слабо осветения търбух на самолета, морякът Бъз Хадли се взираше съсредоточено в радара, като лицето му отразяваше зеленикавата светлина на екрана.