Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Нет почувства нещо ново… нещо смътно, нещо, което лети през невидимия праг между въображението и действителността. То бавно се превръщаше в нещо реално, в предмет, направен от човешка ръка. Най-после — на Рап му се стори, че е минала цяла вечност — Нет прибра глава в кабината, затвори отново страничния люк, натисна комутатора на микрофона и запита:

— Слоун? Видя ли го? — Думите прозвучаха неестествено и глухо, като че ли Нет говореше през възглавница.

Отначало Рап помисли — причина за това е, че челюстта и устните на Нет са измръзнали от студа, но когато го погледна набързо, с изненада откри, че лицето на Нет е вцепенено не от студ, а от истински страх.

— Видях го. — Гласът на Слоун долетя от другата страна като механично ехо. — Но не мисля, че е възможно.

— Нито пък аз — отвърна Нет, — но той е там долу — кораб, дявол да го вземе, призрачен кораб, обгърнат от леда. — Обърна се към Рап и поклати глава, като че ли не вярваше на собствените си думи. — Не можах да забележа никакви подробности. Просто неясни очертания на носа или може би на кърмата, не е възможно да се каже със сигурност.

Той свали тъмните очила и вдигна нагоре палеца на дясната си ръка. Рап въздъхна облекчено и изравни патрулния самолет, като отдалечи достатъчно търбуха му от студения Атлантически океан.

— Извинявай, лейтенант — обади се Хадли по слушалките. Беше се привел над радарното си устройство и изучаваше малката бяла точица почти в центъра на сферата. — Без да гарантирам — промълви той, — цялата дължина на това нещо в ледената планина е около четиридесет метра.

— Сигурно е изоставен риболовен кораб — замисли се Нет, като си разтриваше енергично бузите и потрепваше от болка, докато кръвообращението започна да се възвръща.

— Да се свържа ли с областния щаб в Ню Йорк и да поискам спасителна команда? — попита Рап.

Нет поклати глава:

— Няма нужда да искаме да се изпраща спасителен кораб. Ясно е, че там няма оцелели хора. Ще изготвим подробен доклад, след като се приземим в Нюфаундленд.

Настана мълчание. Тогава прозвуча гласът на Слоун:

— Господин капитан, моля, насочете самолета към ледената планина. Аз ще пусна багрилно вещество върху нея за бързо идентифициране.

— Прав си, Слоун. Пусни го, като ти дам сигнал. — Нет се обърна отново към Рап. — Откарай ни към издигнатата част на ледената планина. Дръж височина деветдесет метра.

Боингът, чиито четири двигателя още се въртяха с намалени обороти, се понесе към величествения айсберг като чудовищна мезозойска птица към първобитното си гнездо. Слоун подпря ръка върху вратата на товарното отделение. После по устната заповед на Нет Слоун хвърли в пространството петлитров буркан от туршия, пълен с червена боя. Бурканът ставаше все по-малък и се превърна в точица, преди да се удари в гладката стръмна страна на целта. Слоун погледна назад и видя ярката алена черта, разпростираща се бавно по милионтонния леден хълм.

— Право в целта! — почти весело възкликна Нет. — Спасителната команда няма да се затрудни да забележи онова нещо. — Тогава с внезапно помрачено изражение се втренчи надолу към мястото, където лежеше погребан неизвестният кораб, и промълви: — Горките! Ще узнаем ли някога какво им се е случило?

Очите на Рап приеха замислено изражение.

— Едва ли, иначе щяха да имат по-голям надгробен камък.

— Този е само временен. Щом ледената планина навлезе в гълфстрийма, след две седмици от нея няма да е останал достатъчно лед и за изстудяването на шест кутии бира.

В кабината се възцари мълчание, което, изглежда, се подсилваше от непрекъснатото бръмчене на двигателите на самолета. Нито един от двамата не каза нищо, всеки беше потънал в мислите си. Можеха само да гледат зловещия връх на бялото нещо, издигащо се от морето, и да размишляват върху загадката, заключена под ледената му покривка.

Най-сетне Нет седна отново в седалката си отпуснато, почти в хоризонтално положение, и се успокои. Обърна се към Рап:

— Младши лейтенант, енергично предлагам, ако не искаш да хвърлиш този дрънчащ автобус в ледената вода, да ни откараш вкъщи, преди бензиномерът да е умрял от жажда! — Той се ухили заплашително, като добави: — И моля, не ме прекъсвай!

Рап хвърли сразяващ поглед към Нет, после сви рамене и обърна патрулния самолет отново в посока към Нюфаундленд.

Когато патрулният самолет на бреговата охрана изчезна и последният отмерен удар на двигателите заглъхна в студения солен въздух, извишаващият се айсберг отново потъна в мъртвешкия покой, който го обгръщаше, откакто преди близо година е бил откъснат от ледника и заставен да се движи към морето далеч от западния бряг на Гренландия.