Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Пари от мазут?

Пит кимна.

— Да огледаме двигателя.

Дизеловият мотор е най-добрият двигател за придвижване на малки кораби, особено на риболовните. Тежък, нискооборотен, но евтин за поддръжка и надежден, той се използва при почти всички работни съдове в морето, които не разчитат на платна, а в случая и при това корабче. Тук имаше два блестящи двигателя „Стърлинг“ от по 420 конски сили с изчезващи към трюма трансмисии, които като двама заспали гиганти само чакаха контактният ключ да ги поведе към дръзки действия.

— За какво, по дяволите, й е нужна такава мощ на тази жалка гемия? — тихо попита Сандекър.

— Освен ако не греша — измърмори Пит, — пазачът се обърка.

— Какво искаш да кажеш?

— На един рафт в главната кабина открих вимпел с изображение на албатрос върху него.

Пит прокара длан по един от входящите клапани на стърлинга — беше достатъчно чист, за да мине и на технически преглед.

— Този кораб принадлежи на Рондхайм, не на Фирие.

Сандекър се замисли за миг.

— Госпожица Фирие ни прати да видим началника на пристана й. По някакви неизвестни причини него го нямаше и пристанът беше оставен на този странен тип с пожълтели от тютюн мустаци. Да се чуди човек дали не е било нарочно.

— Не мисля, че е било — реши Пит. — Рондхайм без съмнение ще ни държи под око, но не сме му дали основания да подозира действията ни — поне засега. Пазачът просто сбърка. Сигурно не са му били дадени изрични разпореждания и той е решил, че ни е позволено да изберем всеки кораб от пристана, така че първоначално естествено ни показа най-добрия. Не сме говорили нищо, с което да подскажем, че бихме избрали този бисер.

— А защо ли е оставен тук? Рондхайм едва ли страда от липса на място в доковете.

— Няма значение — махна с ръка Пит и широко се усмихна. — След като ключовете за запалване са в контакта, предлагам да тръгваме и да се махаме, преди пазачът да е променил решението си.

Адмиралът нямаше нужда от повече убеждаване. Когато станеше дума да се използват нечестни средства, за да се постигне почтена — според него — цел, можеше да бъде безкрайно коварен. Като нагласи смачканата си шапка, той не закъсня да даде първото нареждане на новия си пост.

— Отвържете въжетата, майоре. Горя от нетърпение да видя на какво са способни тия стърлинги.

Точно след една минута пазачът се показа на кея, размахал ръце като луд. Но беше вече късно. Пит се изправи на мостика, помаха весело, последван от Сандекър, щастлив като дете с новата си играчка, форсира двигателите и изведе измамното на вид корабче от пристанището на Рейкявик.

Корабът се казваше „Гримси“ и намиращата се само на метър и половина от носа малка квадратна кабинка около щурвала създаваше впечатление, че се движи в обратната посока от оная, която е имал предвид строителят й, като е разполагал кърмата. Беше много стар плавателен съд, което личеше и от допотопния компас, поставен до щурвала. Махагоновите греди на палубата бяха излъскани от употреба, миришеха силно на море, но все още бяха устойчиви и здрави. На пристана беше изглеждал като старо и тромаво корито заради широкия си къс корпус, но когато двата мощни стърлинга забучаха през ауспусите си, носът се вдигна над водата и корабът заприлича на устремена срещу вятъра чайка. Той като че ли се радваше на спокойното си и леко плаване.

Сандекър намали газта съвсем малко над свободен ход и поведе „Гримси“ в бавна и спокойна обиколка около пристанището на Рейкявик. Ако се съдеше по гордата усмивка върху лицето му, адмиралът сякаш се намираше на мостика на боен крайцер. Чувстваше се в свои води и се радваше на всяка минута от курса. На любопитния наблюдател пътниците му биха се сторили обикновени туристи на разходка — Тиди се печеше и насочваше фотоапарата си накъдето й хрумне, а Пит драскаше съсредоточено върху скицника. Преди да излязат от пристанището, бяха спрели при една лодка със стръв и си бяха взели две кофи с херинга. После, след оживен разговор с някои от рибарите, се бяха отправили в морето.

Веднага щом заобиколиха един скалист нос и пристанището се изгуби зад гърба им, Сандекър даде газ и постепенно „Гримси“ стигна скорост 30 възела. Беше наистина странна гледка да се наблюдава как тромавият корпус се носи над вълните като хидроплан в състезание за златната купа. Вълните започнаха да се разтапят пред тях, когато „Гримси“ увеличи скоростта и остави зад себе си клокочещо езеро. Пит откри една карта на крайбрежието и я разтвори на рафтчето до Сандекър.