Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Сандекър се усмихна.

— Не си бил особено далече от истината.

— Но това значи, че сондата е унищожена.

Сандекър кимна, а усмивката му бързо се стопи.

— Свършено е с всичко — убийствата, сондата, търсенията на подводни съкровища от убийците отидоха на вятъра — ужасна, ужасна загуба.

— Възможно е организацията, която стои зад това, да разполага с чертежи и планове на сондата.

— Повече от вероятно е. — Замълча и продължи почти разсеяно. — Но няма да им свършат никаква работа. Хънуел беше единственият човек на света, който знаеше процедурата за добиване на целтиний-279. Както често казваше, тя била така проста, че той я помнел наизуст.

— Глупаци — измърмори Пит. — Убили са единствения ключ за конструиране на нова сонда. Но защо? Хънуел не би могъл да бъде сериозна заплаха за тях, освен ако не откриеше в останките на кораба нещо, което би ни отвело до организацията и ръководството й.

— Нямам и най-малка представа — безпомощно сви рамене Сандекър. — Както и нямам никаква представа кои са невидимите хора, които са изстъргали червената боя от айсберга.

— Бих искал да знам накъде да направя следващата си крачка — въздъхна Пит.

— Аз съм се погрижил за тази дреболия вместо теб.

Пот го погледна недоверчиво.

— Надявам се това да не е още една от вашите любими услуги.

— Ти сам ми говореше, че искаш да видиш дали наистина исландките са прекрасни по своя хладен начин.

— Вие променяте темата. — Пит погледна адмирала право в очите. — Хайде нека се досетя. Ще ме представите на някоя набита исландска правителствена чиновничка със стоманен поглед, която ще ме накара да седя половината нощ и да отговарям на същите изтъркани въпроси, които вече обсъдихме. Съжалявам, господин адмирал, не съм в състояние да издържа.

Сандекър присви очи и въздъхна.

— Както искаш. Момичето, което имах предвид, не е набито, няма стоманен поглед, нито пък е правителствена чиновничка. По някаква случайност тя е най-прекрасната жена на север от шестдесет и четвъртия паралел и мога да добавя, най-богатата.

— О, така ли? — оживи се изведнъж Пит. — И как се казва?

— Кирсти — отвърна Сандекър с лукава усмивка. — Кирсти Фирие, близначката на Кристиян Фирие.

Ако ресторант „Снори“ в Рейкявик можеше да се вдигне и да се премести в някой от по-известните с епикурейските си нрави световни градове, той несъмнено щеше да пожъне заслужените овации. Единствената му голяма зала с открити кухни и пръстени фурни само на няколко метра от салона беше проектирана във викингската традиция. Облицованите с луксозна ламперия стени, гравираните врати и трегери създаваха съвършена атмосфера за неофициални, но все пак елегантни вечери. Менюто можеше да задоволи и най-придирчивия гастроном, а покрай една цяла стена се простираше бюфет, върху който бяха наредени над двеста различни местни блюда.

Пит огледа многолюдния салон. Масите бяха заети от засмени, приказливи исландци и техните стройни, прекрасни жени. Стоеше там и се мъчеше да възприеме сцената, ноздрите му се радваха на богатите аромати, когато метрдотелът дойде и му заговори на исландски. Пит поклати глава и посочи адмирал Сандекър и Тиди Ройъл, които се бяха разположили удобно на маса близо до бара. Тръгна към тях.

Сандекър посочи на Пит стола срещу Тиди и със същото движение направи знак на минаващия сервитьор.

— Закъсня десет минути.

— Съжалявам — вдигна рамене Пит. — Разходих се в градините Тярнаргардур и разгледах някои забележителности.

— Изглежда си намерил и много добър мъжки моден магазин — с възхищение забеляза Тиди. Умните й кафяви очи се задържаха върху вълненото му поло, кадифеното сако с жилетка и карираните шотландски панталони.

— Омръзна ми да се обличам с чужди дрехи — усмихна се той.

Сандекър вдигна глава към сервитьора.

— Още две от същото. — Обърна се към Пит. — Ти какво ще вземеш, Дърк?

— Какво пиете двамата с Тиди?

— Холандски джин — шнапс, ако предпочиташ. Изглежда, местните жители много го обичат.

Пит сви устни.

— Не, благодаря. Ще взема привичното си уиски с лед.

Сервитьорът кимна и се отдалечи.

— Къде е вълнуващото създание, за което чух толкова много неща? — попита Пит.

— Госпожица Фирие ще дойде всеки момент — увери го Сандекър.

— Тъкмо преди да ни нападнат, Хънуел спомена, че сестрата на Фирие била мисионерка в Нова Гвинея.

— Да, за нея се знае много малко. Всъщност малцина дори подозираха, че съществува, докато не се разбра, че е единствената наследница на Фирие. После ето че се появи в компанията и пое ръководството й, като че ли цял живот се е занимавала с това. Само че недей да даваш воля на креватните мисли в съзнанието си. Тя е много умна — също какъвто беше брат й.