Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Сандекър се усмихна:

— Да, спестих ти част от подробностите. Фирие имаше уговорена среща с президента, на когото щеше да подари сондата. — Погледна Пит и обясни по-подробно: — Аз бях първият, на когото Фирие довери, че опитите със сондата са излезли успешни. Не знам как ти го е описал Хънуел, но Фирие беше пророк, внимателен човек, който не би настъпил мравка или цвете. Знаеше добрините, които сондата би донесла на човечеството, но знаеше и как би могла да послужи на безскрупулните печалбари, ако попадне в ръцете им, така че реши да я предаде на нацията, за която беше сигурен, че ще я използва за печалба, но и за благотворителност… Речникът ми за благородните подбуди се изчерпа. Би трябвало обаче да се признае заслуженото и на филантропите по земята — те честно се стремят да помогнат на нас, неблагодарната паплач. — Лицето му доби измъчен вид. — Какъв позор все пак. Кристиян Фирие щеше да е жив и здрав и в този миг, ако беше покварен и себичен.

Пит се усмихна разбиращо. Беше добре известно, че адмирал Сандекър въпреки войнствения си външен вид беше дълбоко хуманен по душа и трудно успяваше да прикрие отвращението и омразата си към вечно гладните индустриалци — затова и сравнително рядко го канеха като гост на тържествени вечери в доброто общество.

— А не е ли възможно — попита Пит — американските инженери да произведат наша собствена сонда?

— Да, всъщност вече сме произвели и наша, но в сравнение със сондата на Фирие тя има способностите на велосипеда пред състезателната кола. Неговите хора са постигнали успех, който ги е поставил с десет години напред пред онова, което в момента разработваме и ние, и руснаците.

— Имате ли някаква представа кой е откраднал сондата?

Сандекър поклати глава.

— Нямам представа. Явно е била добре финансирана организация. Освен това ние си играем на сляпа баба в блато.

— Чужда страна би разполагала с необходимите ресурси да…

— Можеш да забравиш тези прогнози — прекъсна го Сандекър. — Националната разузнавателна агенция е убедена, че тук не е замесено чуждо правителство. Дори китайците биха се замислили, преди да убият двадесетина души заради един невинен неразрушителен научен инструмент. Не, мотивът тук трябва да е личен. Но за какво, освен за материални придобивки им е нужно — сви рамене той, — не можем дори да гадаем.

— Добре, значи загадъчната организация разполага със сондата и е в състояние да открие големи находища на океанското дъно. Как ще ги измъкне оттам?

— Няма как — отвърна Сандекър. — За това са нужни сложни технически съоръжения.

— Но това звучи безсмислено. Сондата е вече в ръцете им повече от година — какво добро им е донесла?

— Бъди спокоен — на тях сондата им е свършила работа — сериозно отвърна Сандекър. — Изследвали са всеки квадратен метър от континенталния шелф по цялото крайбрежие на Северна и Южна Америка. И са използвали „Лакс“ за целта.

Пит го изгледа любопитно.

— „Лакс“? Не разбирам.

Сандекър проследи полета на една прашинка до кошчето за смет.

— Спомняш ли си доктор Лен Матаджич и помощника му Джак О’Райли?

Пит се намръщи, за да се сети.

— Спуснах им продукти по въздуха преди три месеца, когато се бяха установили на един плаващ леден къс в залива Бафин. Доктор Матаджич изучаваше теченията на дълбочина по-голяма от три хиляди метра и се опитваше да докаже любимата си теория, че дълбоките слоеве топла вода са в състояние да разтопят и полюса, ако само един процент от тях се обърне нагоре.

— Кога за последен път си чул за тях?

Пит сви рамене.

— Присъединих се в Калифорния към проекта за океанската лаборатория веднага щом те се заеха с домакинството. Защо питате мен? Вие изготвяхте плановете за експедицията им.

— Да, плановете за експедицията им са мои — бавно повтори Сандекър. Потърка с кокалчето на показалеца окото си, после събра ръце и ги скръсти. — Матаджич и О’Райли са мъртви. Самолетът, с който се връщаха от ледения къс, се разби в морето. Не открихме никакви следи.

— Странно, не съм чул за това. Сигурно е станало тия дни.

Сандекър запали отново пурата си.

— Вчера се навърши точно един месец.

Пит го погледна изумен.

— Но защо е цялата тази потайност? Нищо не се появи нито по телевизията, нито в печата. Като ваш директор по специалните проекти трябваше да бъда от първите, на които да се съобщи.

— Само още един човек освен мене знае за смъртта им — радиооператорът, който е приел последното им съобщение. Не дадох гласност на случая, тъй като смятам да ги върна от водния им гроб.