— Как се оправихте с екипа за търсене?
— Съобщих на всички издирвателни и спасителни групи от северните войски, че от самолет на Националната подводна и морска агенция е изпаднала важна екипировка, която плава някъде безстопанствена. Дадох им курса, по който би трябвало да се движи нашият самолет, и изчаках да видя какво ще ми съобщят. Нямаше съобщение. — Сандекър размаха пурата си в израз на безпомощност. — Напразно чаках и съобщение за траулер, който досущ прилича на „Лакс“. Той също се бе изтрил.
— И затова сте били напълно уверен, че в айсберга се намира именно „Лакс“.
— Да кажем, че съм бил осемдесет процента сигурен — уточни Сандекър. — Направих и паралелна проверка с всички пристанищни власти между Буенос Айрес и Гус бей, Лабрадор. Дванадесет пристанища бяха записали пристигането и отпътуването на исландски риболовен траулер, който напълно съвпада с описанието на „Лакс“ при новата му надстройка. Ако това има някакво значение, той се е движел под името „Суртсей“. Суртсей между другото значи подводница на исландски.
— Ясно. — Пит потърси в джоба си цигари, но после се досети, че носи чужди дрехи. — Риболовен кораб от Севера едва ли би се отклонил толкова на юг. Работата с подводната сонда е най-правдоподобното обяснение.
— Стана също, като че отнякъде ни подариха бременен заек — изръмжа Сандекър. — Всяко решение ни оставя с ново котило необясними загадки.
— Поддържате ли контакт с капитан Коски?
— Да. „Катауаба“ ще охранява останките от кораба, докато екип от специалисти ги прегледа основно. Всъщност получих съобщение от тях тъкмо преди да успееш да се измъкнеш от леглото. За три от труповете твърдят с положителност, че са от екипажа на Фирие. Останалите са прекалено обгорени, за да се разпознаят.
— Като в някой разказ за духове от Едгар Алан По. Фирие, хората му и „Лакс“ изчезват в морето. Близо година по-късно „Лакс“ се появява при една от нашите изследователски станции с различен екипаж. Но скоро след това същият кораб се превръща в изгорен корпус, погребан в айсберг заедно с останките на Фирие и първоначалния екипаж. Колкото повече се задълбавам, толкова повече се проклинам, че не се съгласих да взема самолет на ВВС за Тайлър Фийлд.
— Аз те предупредих.
Пит успя да се усмихне кисело и леко докосна бинта на главата си.
— Някой ден може и да ми омръзне за всичко аз да бъда доброволец.
— Ти навярно си най-щастливият тип на света — засмя се Сандекър. — Да оживееш след два опита за покушение в една и съща сутрин.
— Което ме подсеща да попитам: как са моите двама приятели полицаи?
— Разпитват ги. Но без да прибегнем към методите на гестапо, сериозно се съмнявам дали ще успеем да научим от тях дори имената, ранга и серийния им номер. Настояват, че ще ги убият така или иначе, така че защо да ни предлагат сведения.
— Кой извършва разпита?
— Агенти от националното разузнаване от нашата база в Кефлавик. Исландското правителство ни сътрудничи във всички отношения — Фирие все пак им беше нещо като национален герой. Интересуват се не по-малко от нас от съдбата на сондата и на „Лакс“. — Сандекър замълча, за да махне парченце тютюн от езика си. — Ако се чудиш защо Националната подводна и морска агенция се е забъркала в това, вместо да стои настрани и да чака резултатите от Националната разузнавателна агенция и нейната армия от супершпиони, отговорът е, или би трябвало да кажа беше, Хънуел. Той си кореспондираше месеци наред с научните работници при Фирие, като им предлагаше знанията си заради успеха на сондата. Тъкмо Хънуел има най-голям принос в разработването на целтиний-279. Единствено той имаше груба представа за външния вид на сондата и единствено той можеше безопасно да я разглоби.
— С това, разбира се, се обяснява защо Хънуел трябваше да е първият, стъпил на борда на останките от кораба.
— Да, целтиният в пречистения си вид е много нестабилен елемент. При подходящи условия може да експлодира със сила, равна на петдесеттонна фосфатна бомба, но с едно важно различие. При целтиния експлозията е с много малка скорост, като превръща всичко, което се случи на пътя й, в пепел. Освен това, за разлика от повечето обикновени експлозиви, налягането при разширяването му остава доста ниско, горе-долу като при вятър със скорост сто километра в час. Би могъл да се разпростре и да стопи, но не и да разбие парче стъкло.
— Тогава теорията ми за огнехвъргачката е била пълен провал. Именно сондата е избухнала и е превърнала „Лакс“ мигновено в клада.
Читать дальше