Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Добре — спокойно се съгласи Пит. — Във версията, която изфабрикувах на „Катауаба“, не всичко беше измислено. Наложи се само да подменя „Лакс“ с „Новгород“. На яхтата на Фирие, разбира се, не е имало секретна електронна екипировка, а и каквито и да е тайни механични уреди. Корабът всъщност превозваше осем първокласни инженери и учени от минната компания на Фирие, които щяха да започнат преговори в Ню Йорк с двама от най-важните предприемачи, доставящ отбранителни съоръжения на правителството ни. Някъде на борда — навярно в тази стая — е имало архив с документи с геологична оценка на океанското дъно. Какво са открили изследователите на Фирие и къде са направени подводните открития, за нас е още загадка. Данните обаче бяха от голяма важност за мнозина у нас, а отделът по отбраната отчаяно искаше да ги получи. Същото се отнася и за руснаците — те направиха всичко възможно, за да се доберат до тях.

— А това обяснява много неща — обади се Коски.

— Какво именно?

Коски се спогледа многозначително с Доувър.

— Ние бяхме един от корабите, които участваха в издирването на „Лакс“ — това беше първата патрулна задача на „Катауаба“. При всяко наше примигване с очи се оказваше, че пресичаме дирята на руски плавателен съд. Тогава обаче се мислехме за много важни и решихме, че просто искат да видят какви са методите ни за издирване. Сега разбирам, че и те са слухтели за „Лакс“.

— Това обяснява и причините да се намесим в работата ви — добави Доувър. — Десет минути след като вие и доктор Хънуел излетяхте от палубата ни, получихме съобщение от щаба на бреговата охрана, с което ни предупредиха, че около ледените отломъци се навърта и руска подводница. Опитахме се да ви съобщим, но…

— Нищо чудно — прекъсна го Пит. — Беше много важно да поддържаме стриктно радиомълчанието, след като се бяхме насочили към останките от кораба. За всеки случай изключих и радиото. Не можехме нито да предаваме, нито да приемаме.

— След като капитан Коски докладва в щаба, че не сме успели да се свържем с хеликоптера ви — продължи Доувър, — дойде заповед да ви последваме и да действаме като придружители, в случай че от подводницата станат прекалено нахални.

— И как ни открихте? — попита Пит.

— Не бяхме подминали и два айсберга, когато забелязахме жълтия ви вертолет. — Изпъкваше като канарче върху чаршаф.

Пит и Хънуел се спогледаха и се изсмяха.

— Какво е смешното? — полюбопитства Коски.

— Късмет — обикновен, прост, парадоксален късмет — весело отвърна Пит. — Ние прелетяхме над огромен район, преди да открием този плаващ леден палат, а вие сте го намерили пет минути след като сте започнали да го търсите. — После Пит накратко разказа на Коски и Доувър за айсберга примамка и за срещата им с руската подводница.

— Господи — измърмори Доувър. — Да не би да загатвате, че не сме първите, които са идвали тук?

— Доказателствата са очевидни — махна с ръка Пит. — Боята от патрулния самолет е била изстъргана, а Хънуел и аз открихме стъпки в почти всяка от каютите на кораба. Но има и нещо друго, което превръща целия случай от загадъчен в страховит.

— Огънят ли?

— Огънят.

— Безспорно е случаен. Пожари са унищожавали корабите още от времето на първите тръстикови лодки по течението на Нил преди хиляди години.

— А убийства са ставали от още по-отдавна.

— Убийства! — повтори безизразно Коски. — Убийства ли казахте?

— С главно У.

— Освен че тук стихията се е развихрила изключително безпощадно, не забелязах нищо повече от това, което вече съм виждал поне на осем други изгорени кораба по време на службата ми в бреговата охрана — труповете, смрадта, пораженията, всичко. Какво дава основание на почитаемия военновъздушен офицер да мисли, че тук има нещо по-различно?

Пит не обърна внимание на язвителната забележка на Коски.

— Всичко е прекалено съвършено. Радиооператорът в радиостаята, двамата механици в машинното отделение, капитанът и помощникът му на мостика, пътниците в каютите им или в салона, дори готвачът в камбуза — всеки е точно на мястото, където би трябвало да бъде. Кажете ми, капитане, вие сте експертът. Какъв трябва да е бил този огън, по дяволите, който ще обхване целия кораб, ще изпече всички като пържени картофи, но никой няма дори да се помръдне да се защити?

Коски замислено подръпна ухото си.

— По коридорите няма и пръснати маркучи. Явно никой не се е опитал да спаси кораба.

— Най-близкият труп до пожарогасителя е на шест метра от него. Членовете на екипажа са действали в разрез с всички закони на човешката природа, щом са решили в последната минута да избягат и да застанат на нормалните си работни места. Изобщо не мога да си представя готвач, който би предпочел да умре в камбуза си, вместо да потърси начин да се спаси.