Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Имате право, капитане — съгласи се Хънуел. — Шансовете такова нещо да се случи са съвсем нищожни, но все пак съществуват. Както знаете, погълнатият от огън кораб изстива в продължение на няколко дни. Ако течението или вятърът са блъснали и задържали корпуса до айсберга, би отнело четиридесет и осем часа или по-малко целият кораб да се окаже под ледената обвивка. Същото може да се види, ако притиснете нажежен до червено ръжен в леден блок. Ръженът ще си пробива път с топене в блока, докато изстине. Когато ледът отново се образува около метала, той ще го заключи в себе си.

— Добре, докторе, тук печелите. Има обаче още един важен фактор, на който никой не е обърнал внимание.

— И кой е той?

— Последният курс на „Лакс“ — с железни нотки заяви Коски.

— Тук няма нищо странно — сви рамене Пит. — Пишеше го във всички вестници. Фирие, екипажът и пътниците му са напуснали Рейкявик на десети април миналата година и са се отправили право към Ню Йорк. За последен път корабът е видян от танкер на „Стандарт ойл“ на шестстотин мили от нос Феруел, Гренландия. След това никой не е забелязвал „Лакс“, нито е чувал нещо за него.

— Всичко е точно така. — Коски зави с яката ушите си и с мъка се сдържа, за да не затрака със зъби. — Само че срещата е станала близо до петдесетия паралел, далеч от границата на айсбергите.

— Бих искал да ви припомня, капитане — с презрително вдигнати вежди го прекъсна Хънуел, — че собствената ви брегова охрана е открила ни повече, ни по-малко от хиляда и петстотин айсберга под четиридесет и осмия паралел.

— А нека аз ви припомня, докторе — настояваше Коски, — че през въпросната година броят на засечените айсберги под четиридесет и осмия паралел е нула.

Хънуел само сви рамене.

— Би ни било изключително полезно, доктор Хънуел, да ни обясните как айсбергът се появява на място, където не е имало нито един, а после заключва „Лакс“ в обятията си, пренебрегва преобладаващите течения единадесет месеца и половина и се озовава четири градуса по на север, докато всеки друг айсберг в Атлантическия океан се носи на юг със скорост три възела в час.

— Не мога — простичко отвърна Хънуел.

— Не можете? — Лицето на Коски сякаш изтръпна от смайване. Погледна Хънуел, после Пит, после отново Хънуел. — Долни мръсници! — яростно изкрещя той. — Не ме лъжете!

— Изразявате се доста солено, капитане — остро се обади Пит.

— А какво очаквате, по дяволите? И двамата сте високоинтелигентни хора, а се държите като олигофрени. Да вземем доктор Хънуел. Международно известен учен, а дори не може да ми обясни как ледената планина ще се понесе на север срещу течението лабрадор. Вие или сте измамник, докторе, или сте най-тъпият професор на света. Единствената проста истина е, че за този айсберг е също толкова невъзможно да се върне обратно, колкото е невъзможно глетчерът да се изкачва по хълмовете.

— Никой не е съвършен — безпомощно сви рамене Хънуел.

— Никакво внимание и никакъв честен отговор, така ли?

— Не става дума за истината — намеси се Пит. — Ние изпълняваме каквото ни е заповядано също като вас. Допреди час двамата с Хънуел изпълнявахме точни указания. Резултатът сега е пред вас.

— Аха. И следващата ви задача е да залъгвате мен?

— Въпросът е, че не можем да ви обясним всичко — отвърна Пит. — Почти нищо всъщност. Ще ви кажа какво знаем ние с доктор Хънуел. А след това трябва да направите заключенията си сам.

— Можехте да го направите и по-рано.

— Едва ли — поклати глава Пит. — Като капитан на кораба си вие имате пълна власт. Възможно ви е дори да не обърнете внимание на заповедите на началника си или да ги пренебрегнете, ако според вас това поставя в опасност екипажа и кораба ви. Затова не можех да рискувам. Наложи се да ви хвърлим малко прах в очите и да си осигурим пълната ви помощ. Освен това нямахме право да се доверяваме на никого. Дори сега аз нарушавам тази заповед.

— А ще има ли и още прах в очите?

— Възможно е — усмихна се Пит, — но не за нещо важно. На Хънуел и на мен повече нищо не ни трябва. Обръщаме гръб на тази бъркотия и продължаваме пътя си към Исландия.

— И зарязвате всичко на мен?

— Защо не? Вие и без това се занимавате с изоставени и носещи се останки от кораби. Спомнете мотото си — Semper paratus, винаги подготвени, бреговата охрана се притичва първа на помощ и така нататък.

Лицето на Коски се беше изкривило повече от всякога.

— Ще ви помоля да се придържате към фактите и да не злоупотребявате с безвкусните забележки.