Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Лицето оставаше скрито зад снопа светлина, но гласът безспорно принадлежеше на капитан Коски.

Без да прави резки движения и без да отговори, Пит застана в средата на обгорялото помещение. Стори му се, че стоеше там от десет години, докато в ума му се оформи обяснение за появата на Коски. Беше очаквал капитанът накрая да се появи на сцената, но не поне още три часа. Сега стана ясно, че вместо да изчака крайния срок за срещата им, Коски бе променил курса си и бе насочил „Катауаба“ с пълна пара в замислената от Хънуел посока сред пространството с ледени отломъци веднага щом хеликоптерът се е загубил от поглед.

Коски отмести светлинния лъч и от мрака изплува лицето на Доувър.

— Имаме да говорим за толкова много неща. Майор Пит, доктор Хънуел, моля ви.

На Пит му хрумна да отвърне с нещо духовито, но се отказа. Вместо това подкани:

— Хайде, раздвижи се, Коски! Ела ти! Доведи си и тромавия палячо, който ти е помощник, ако така ще си по-спокоен.

Измина почти пълна минута в сърдито мълчание, преди Коски да отвърне:

— Едва ли може да се каже, че сте в положение да ми поставяте прибързани разпореждания.

— Защо не? Ние с доктор Хънуел сме заложили прекалено много, като се ровим тук, докато вие си играете на любител детектив. — Пит знаеше, че думите му са нагли, но трябваше той да поеме инициативата.

— Няма нужда да се горещите, господин майор. Честното обяснение би свършило повече работа. Лъжете ме, откакто стъпихте на кораба. „Новгород“ наистина. И на най-зеления кадет от академията за брегова охрана не би му хрумнало да оприличи този стар боклук на руски шпионски траулер. Радарните антени, съвършената електронна апаратура, която описахте така авторитетно пред мен — това оборудване изпарило ли се е? Не вярвах на вас и на Хънуел от самото начало, но разказът ви беше убедителен, а и собственият ми щаб, колкото и загадъчно да е това, ви подкрепи. Вие ме използвахте, господин майор. Отнесохте се към екипажа и към кораба ми като към автобус или бензиностанция. Дали искам обяснение? Да, и не мисля, че това е кой знае какво. Само ми отговорете на един прост въпрос — какво, по дяволите, се е загубило?

Коски все още се колебаеше, помисли си Пит. Настойчивият дребен капитан не поставяше условия, той питаше.

— Все още трябва да слезете долу, при нас. Част от отговора се намира тук, в пепелта.

След моментно колебание те дойдоха. Коски, следван от слонската фигура на Доувър, се спусна по напречните скоби и застана пред Пит и Хънуел.

— Добре, господа, слушам ви.

— Огледахте ли добре кораба? — попита Пит.

Коски кимна.

— Достатъчно. През осемнадесетте си години спасителна работа в морето не ми се е случвало да видя толкова жестоко обгорен кораб.

— А познахте ли го?

— Това е невъзможно. Какво е останало, по което да го позная? Бил е увеселителен плавателен съд, яхта. Това е сигурно. А по-нататък човек може да хвърля ези-тура. — Коски погледна към Пит с известно недоумение. — Аз съм този, който очаква отговори. Накъде биете?

— Говоря за „Лакс“. Чували ли сте за него?

Коски кимна.

— „Лакс“ изчезна преди повече от година с целия си екипаж, включително и собственика, исландския минен магнат… — Поколеба се и си спомни: — Фирие, Кристиян Фирие. Боже, половината кораби на бреговата охрана го търсиха месеци наред. Не открихме нищо. Та какво за „Лакс“?

— Стоите върху него — провлече Пит, като остави думите да бъдат добре разбрани. Насочи фенерчето си към пода. — А тази кремирана бъркотия са останките от Кристиян Фирие.

Очите на Коски се разшириха, а цветът се отдръпна от лицето му. Пристъпи и се загледа в ограденото от кръга на фенерчето нещо.

— Господи, сигурен ли сте?

— Да се каже, че е обгорял до неузнаваемост ще бъде твърде малко, но доктор Хънуел е деветдесет процента сигурен за личните принадлежности на Фирие.

— Да, пръстените. Чувал съм за тях.

— Не е много навярно, но е значително повече, отколкото открихме по другите трупове.

— Никога не съм виждал такова нещо — зачуди се Коски. — Просто е невероятно. Кораб с тези размери не би могъл да изчезне безследно за цяла година и после изведнъж да се появи изгорял като въглен в средата на някакъв айсберг.

— По всичко личи, че е станало точно това — измърмори Хънуел.

— Извинявайте, докторе. — Коски погледна Хънуел право в очите. — Аз може и да съм първият, който ще заяви, че не е от вашия отбор, когато става дума за науката за ледените образувания, но съм бил достатъчно дълго из Северния Атлантически океан, за да знам, че айсбергът може да бъде отклонен от теченията, да се върти в кръгове, да стърже по нюфаундлендския бряг до три години — достатъчно дълго за „Лакс“ по някаква малко вероятна случайност да попадне в него като в гробница. Но, извинявайте, тази теория е прекалено неправдоподобна.