Клайв Къслър - Айсберг(bg)

— Тоест прибягвате до последните си запаси накрая. — Пит се облегна и се отпусна. — Не бих казал, че одобрявам тактиката ви.

— Вие не работите с любители, майоре. Тези хора са проверени професионалисти. Някои са облечени в костюми като вас, други вървят ръка за ръка като излезли на разходка влюбени, трети се преструват на забавляващи се семейства, някои са влезли в ролята на служители от персонала. Имаме хора по покривите и в бутафорни втори етажи с телескопи и бинокли. — Гласът на Кипман беше тих, но напълно убеден. — Убийците ще бъдат открити и спрени, преди да извършат мръсното си дело. Шансовете ни срещу Кели и поставения от него краен срок са наистина внушителни.

— Това го кажете на Оскар Рондхайм — възрази Пит. — Има един недостатък, който праща по дяволите всичките ви добри намерения — вие не познавате противника си.

В малката стая се възцари мълчание. Кипман потри длани в лицето си, после бавно поклати глава, като че ли му предстоеше да направи нещо, което никак не му харесваше. Вдигна неизменното си дипломатическо куфарче и подаде на Пит папка с простия надпис 078–34.

— Вярно е, че не съм го виждал лично, но той не е непознат за мен. — Кипман зачете от папката. — „Оскар Рондхайм, още Макс Роланд, още Хуго фон Клаусен, още Чартфорд Маразан, с истинско име Карзо Бутера, роден в Бруклин, Ню Йорк, на 15 юли 1940.“ Бих могъл часове наред да чета списъка на арестите и присъдите му. Бил е доста голяма фигура в нюйоркското пристанище. Организирал е синдиката на рибарите. Бил изтласкан от мафиотски групировки и изчезнал. През последните пет години наблюдаваме отблизо господин Рондхайм и компанията му „Албатрос“. Накрая успяхме да навържем фактите и да стигнем до Карзо Бутера.

По устните на Пит заигра хитра усмивка.

— Убедихте ме. Би ми било интересно да узная какво пише за мен в архивите ви със скандални подробности.

— И вашата папка е тук — отвърна Кипман със същата усмивка. — Искате ли да я видите?

— Не, благодаря. Тя няма да ми каже нищо, което вече не знам — отсече Пит. — По-интересно ще ми бъде да видя сведенията ви за Кирсти Фирие.

Лицето на Кипман застина и той заприлича на човек, по когото са стреляли.

— Надявах се да не стигнете до нея.

— Имате и нейното досие. — Това не беше въпрос.

— Да. — Кипман видя, че няма как да се измъкне, че не би могъл да си послужи с никакъв аргумент. Въздъхна притеснено и подаде на Пит папка с номер 883–57.

Пит се пресегна и я взе. Проучва съдържанието й десет минути, разлистваше я бавно, преминаваше от документи към снимки, от сведения към писма. Накрая като човек в транс затвори папката и я върна на Кипман.

— Не може да бъде. Това е нелепо. Не го вярвам.

— За съжаление прочетохте истината, цялата истина. — Гласът на Кипман беше тих и равен.

Пит прекара длан през очите си.

— Никога, никога… и хиляда години да бях… — Гласът му утихна.

— Фактите стреснаха и нас. Първият намек дойде, когато не открихме и следа от нея в Нова Гвинея.

— Знам. Сам се убедих, че това е било измама.

— Знаели сте? Но как?

— Когато вечеряхме заедно в Рейкявик, описах една рецепта, за която се иска акулското месо да се увие във водораслото ехидна. Госпожица Фирие го прие. Доста странно поведение за мисионерка, която е прекарала години в джунглите на Нова Гвинея, не мислите ли?

— Откъде, по дяволите, бих могъл да знам аз? — сви рамене Кипман. — Нямам никаква представа какво е ехидната.

— Ехидната — обясни Пит — е покрит с игли мравояд. Много често срещано в Нова Гвинея млекопитаещо.

— Не бих я обвинил, че не е забелязала уловката.

— Вие как бихте реагирали, ако кажех, че отивам на угощение, където ще ми поднесат нюйоркски котлет с бодли от бодливо прасе?

— Бих казал нещо.

— Значи ви е ясно.

Кипман възхитено погледна Пит.

— Какво първо ви накара да се усъмните в нея? Не бихте я подлъгали без някакъв първоначален подтик, без повод за подозрение.

— Тенът й — отвърна Пит. — Беше лек тен, а не дълбоката мургавост, която човек придобива след години, прекарани в тропическата джунгла.

— Вие, сър, сте много наблюдателен — замислено промърмори Кипман. — Но защо… защо ви трябваше да подлъгвате човек, когото едва познавате?

— Донякъде по същата причина, поради която седя сега тук в този смехотворен вълчи костюм. Дойдох доброволно на малкия ви лов на хора по две причини. Първо, държа да си разчистя сметките с Рондхайм и Кели — това е много просто. Второ, все още съм директор по специалните проекти в Националната подводна и морска агенция и затова сред най-важните ми задължения е да получа плановете за подводната сонда за минерали на Фирие. Ето защо изиграх Кирсти — тя знае къде са скрити подробните планове. А след като аз знаех нещо, което не ми се полагаше, притежавах лост, чрез който да се добера до нея.