Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Пит беше последният на входа, водещ към площадка, където служителите помагаха на посетителите да се настанят в лодките, преди да започнат петнадесетминутната си обиколка. Наредилите се петдесет или шестдесет души помахаха на Пит и започнаха усмихнати да обсъждат костюма му, когато той тръгна към тях зад Кипман и Лазард. Той им помаха в отговор, като се чудеше какво ли биха изразили лицата им, ако свалеше вълчата маска и разкриеше бинтованото си лице. Видя поне десет малки деца, които след това никога вече не биха искали да им четат приказката за трите малки прасенца преди лягане.

Лазард дръпна старшия служител за ръкава.

— Бързо, трябва да спрете лодките.

Служителят, русо дългуресто момче на не повече от двадесет години, просто замръзна, без да разбира нищо.

Лазард, който явно не обичаше излишните разговори, бързо мина през площадката към контролното табло, изключи подводната верига, теглеща увеселителните лодки, дръпна ръчната спирачка и се обърна отново към изуменото момче.

— Двама мъже, двама мъже качиха ли се заедно преди малко?

Замаяното момче само изпелтечи:

— Не съм… не съм сигурен, сър. Имаше… имаше толкова много хора. Не мога да си спомня…

Кипман застана пред Лазард и показа на момчето снимките на Кастиле и Де Кроа.

— Видя ли тези мъже?

Зениците на момчето се разшириха.

— Да, сър, спомних си ги сега. — После се намръщи. — Но не бяха сами. С тях имаше още двама.

— Четирима! — извика Кипман, като накара поне тридесет души да се обърнат към него. — Сигурен ли си?

— Да, сър. — Момчето уверено кимна. — Съвсем сигурен съм. В лодката има осем места. Първите четири бяха заети от мъж и жена с две деца. Мъжете от снимките заеха задните седалки заедно с още двама.

Пит дотича в този момент, като дишаше начесто, и се опря на перилото, за да не падне от болка и изтощение.

— Единият от тях беше едър мъжага с плешива глава и космати ръце, нали? А другият — червенокос, с огромни мустаци и рамене като на маймуна?

Момчето за миг глупаво се загледа в костюма на Пит.

После се усмихна наполовина.

— Съвсем точно ги описахте. Голяма двойка. Бяха като герои от някой детски филм за разбойници.

Пит се обърна към Кипман и Лазард.

— Господа — съобщи им той с леко заглушен под гумената вълча маска глас, — мисля, че нашата лодка току-що е потеглила.

— За бога! — ужасен промърмори Кипман. — Не можем просто да си стоим тук.

— Не — тръсна глава Лазард. — Не можем да го направим. — Кимна към момчето. — Обади се на вътрешен 309. Кажи на който и да ти се обади, че Лазард е открил изчезналите хора в „Пиратите в Карибско море“. Кажи им също, че ситуацията е извънредна — че и ловците са тук. — Обърна се пак към Кипман и Пит. — Тримата ще тръгнем по мостчетата зад декорите и ще ги настигнем. Единствената ни надежда е да не сме закъснели.

— Преди колко лодки потеглиха те? — попита Пит момчето.

— Преди десет, може би дванадесет. Сега трябва да са спрени някъде в средата — навярно между запаленото село и боя с топове.

— Насам! — Лазард почти изстреля думите. После изчезна зад врата в края на площадката с надпис служебен вход .

Докато се движеха из тъмните пространства зад пиратите, тримата дочуваха гласовете на посетителите, чиито лодки бяха спрени в различни места по маршрута. Кастиле и Де Кроа, както и убийците им, мислеше си Пит, не биха съзрели нещо, свързано с тях, в забавянето, но това нямаше значение — беше напълно възможно планът на Кели и Рондхайм вече да е осъществен. Той се бореше с болката в гърдите си и следваше квадратните очертания на Кипман покрай задната част на сцена, в която петима пирати заравяха сандък със скъпоценности. Фигурите съвсем приличаха на истински и на Пит му беше трудно да повярва, че са само електронни манекени. Така се беше загледал в увеселителните изображения, че се блъсна неволно в спрелия изведнъж Кипман.

— По-леко, по-леко — изохка Кипман.

Лазард им направи знак да останат на място, мина безшумно по тесен коридор и се надвеси над перилата на галерията за поддръжка, която минаваше над канала с лодките. После махна на Пит и на Кипман да се приближат.

— Този път имахме късмет — посочи им той. — Погледнете.

Пит с още непривикнали към тъмнината очи се взря надолу в най-невероятната гледка — дива фантастична нощ, в която група от поне тридесет пирати гореше и ограбваше нещо, което изглеждаше като копие на Порт Роял 16 16 Някогашен манастир в Париж, от който днес са запазени някои сгради. — Бел.пр. или на Панама сити. От няколко сгради излизаха пламъци, докато силуетите на смеещи се морски разбойници преследваха пищящи манекени на момичета около осветени отзад прозорци. Шумна песен се носеше от скрити високоговорители и създаваше впечатлението, че изнасилванията и грабежите са все пак само забавление.