Клайв Къслър - Виксън 03

Едва когато той изведе колата на трилентовата улица, тя попита:

— Къде ме водите?

— Първо — погледна я той с подкупваща усмивка, — намираме някой интимен малък бар, където можем да се отпуснем и да разменим най-съкровените си желания.

— Второ? — попита тя с нисък глас.

— Ще ви разходя по залива Чесапийк със състезателна лодка с подводни криле, развиваща скорост сто и шейсет километра в час.

— Без мен.

— Моята теория е следната — продължи Пит. — Авантюрата и силните усещания винаги успяват да преобразят всяка прелестна конгресменка в необуздан и ненаситен звяр.

По-късно, когато утринната топлина на слънцето докосна дрейфуващата лодка, Лорън щеше да бъде последната жена на земята, която би оспорила теорията на Пит за прелъстяването. Тя забеляза с чувствено задоволство, че раменете му носеха белези от зъбите и ноктите й, които потвърждаваха тази теория.

Лорън разхлаби прегръдката си и избута Пит към входната врата на хижата.

— Дотук беше със забавлението и игрите. Чака ме цял куп писма, които трябва да прегледам до утре, преди да идем в Денвър и да се отдадем на бясно пазаруване. Защо не си направиш разходка сред природата или нещо друго за няколко часа. По-късно ще приготвя затлъстяваща вечеря, а после ще прекараме още една вечер край камината, отдадени на покварата.

— Мисля, че вече съм напълно покварен — отвърна той и се протегна. — Освен това не си падам по разходки сред природата.

— Тогава иди на риболов.

Той я погледна.

— Ти така и не ми каза къде точно.

— На около четиристотин метра оттатък хълма зад хижата. Езерото Тейбъл. Татко все там ловеше пъстърва.

— Заради тебе — той се вгледа настоятелно в лицето й — ще тръгна на риболов толкова късно.

— Колко жалко!

— Само че не си нося никакви риболовни принадлежности. Дали баща ти не е оставил някакви тук?

— Виж в гаража под хижата. Там си държеше всички такъми. Ключът за вратата е върху полицата над камината.

Ключалката се закучи. Пит я наплюнчи и завъртя ключа докрай, но предпазливо, за да не го счупи. Най-накрая резето поддаде и той отвори двете крила на старата врата. След като почака малко, докато очите му привикнат на тъмнината вътре, той влезе и огледа помещението. Видя една прашна работна маса с прилежно подредени инструменти на стената до нея. Няколко полици бяха запълнени с различни по големина метални кутии, някои съдържащи блажна боя, други — пирони и дребна железария.

След малко Пит откри кутия с рибарски принадлежности под масата. Намирането на въдичарския прът му отне повече време. Най-накрая го мерна в един тъмен ъгъл на гаража. Пред него обаче имаше някакво издуто съоръжение, покрито с брезент. Тъй като не можеше лесно да стигне до пръта, той се покатери върху препятствието. То се измести под тежестта му и Пит залитна назад, хващайки се за брезента в напразен опит да запази равновесие. Не успя да се задържи и заедно с покривалото се намери на земята.

Пит изруга, изчетка се и се вгледа да види какво му попречи да вземе въдицата за следобедния риболов. Бръчка на недоумение се появи между веждите му. Той коленичи и прокара ръка по двата обемисти предмета, на които случайно бе смъкнал покривалото. После се изправи и излезе навън, за да повика Лорън.

Тя се появи на балкона.

— Какво има?

— Ела тук за минутка.

Тя с неохота си наметна леко бежово манто и слезе в гаража. Пит посочи към ъгъла.

— Къде е намерил баща ти тези неща? Тя се наведе и присви очи.

— Какво е това?

— Жълтото, заобленото, е бутилка за кислород от самолет. А другото е носов колесник с колела и гуми. Адски стари са, ако съдя по степента на корозия и напластената по тях мръсотия.

— За пръв път ги виждам.

— Не може да не си ги забелязала досега. Не ползваш ли гаража?

Тя поклати глава.

— Не, откакто съм в Конгреса. Сега идвам за първи път в хижата на татко, откакто той загина при злополука преди три години.

— Не си ли чувала за паднал самолет тук наблизо? — подпита я Пит.

— Не. Което обаче не значи, че не е станало. Аз рядко се виждам със съседите, така че почти не научавам местните клюки.

— В коя посока са?

— Ъ?

— Най-близките ти съседи. Къде живеят?

— Надолу по пътя за града, първата отбивка вляво.

— Как се казват?

— Семейство Рафърти. Лий и Максин Рафърти. Той е служил във военния флот, сега е пенсионер. — Лорън взе ръката на Пит и я стисна силно. — Защо са всички тези въпроси?

— Любопитство, нищо повече. — Той вдигна ръката й и я целуна. — Ще се върна навреме за затлъстяващата вечеря. — После се обърна и затича в тръс по пътеката.