Клайв Къслър - Виксън 03

Двете колела имаха обща ос, която свързваше главините им с шийката на вала във вид на буквата Т. Гумите бяха издути, а протекторите им изглеждаха сравнително запазени. Грубо сметнато, височината им достигаше деветдесет сантиметра и колкото и чудно да беше, все още съдържаха въздух.

Вратата на гаража изскърца. Пит се обърна и видя Лорън да наднича в тъмното помещение. Той насочи светлината на фенерчето към нея. Тя беше облечена само със син найлонов пеньоар. Косата й бе разрошена, по лицето й се четеше смесица от уплаха и нерешителност.

— Ти ли си, Дърк?

— Не — отвърна той, усмихвайки се в тъмнината. — Твоят дружелюбен планински млекар.

Тя изпусна въздишка на облекчение, пристъпи навътре и го хвана за ръката за по-сигурно.

— Не те бива за комедиант. Какво правиш тук?

— Тия неща тук — освети той самолетните части — не ми даваха мира. Но вече съм наясно.

Лорън потръпна в прашния занемарен гараж под смълчаната хижа.

— Ти придаваш важност на такива незначителни неща — измърмори тя. — Нали сам каза, че семейство Рафърти са ти дали логично обяснение за това как са попаднали тия безполезни отпадъци тук. Може би татко ги е взел от някой склад за отпадъци.

— Не съм толкова сигурен — рече Пит.

— Той вечно купуваше стар скрап — възрази тя. — Огледай се наоколо и ще видиш, че гаражът е пълен с неговите чудати недовършени изобретения.

— Недовършени, да, но поне е използвал нещо от другите отпадъци. А до кислородната бутилка и носовия колесник изобщо не се е докосвал. Защо?

— Няма нищо тайнствено в това. Вероятно татко е загинал, преди да се е заловил и с тях.

— Вероятно.

— Е, значи всичко е наред — заяви тя твърдо. — Хайде да се връщаме обратно в леглото, преди да съм премръзнала от студ.

— Съжалявам, но още не съм свършил.

— Какво още има да гледаш?

— Наречи го камъче в обувката на логиката — отвърна той. — Погледни тия фитинги тук.

Тя надникна над рамото му.

— Ами те са счупени. Какво очакваше?

— Ако тази бутилка е била свалена от излязъл от употреба самолет в склада за скрап, скобите и фитингите за тръбите щяха да бъдат махнати с гаечни ключове или срязани било то с горелка, или със специална ножица. А те са изкривени и откъснати под натиска на огромна сила. Същото се отнася и за колесника. Стойката е извита и счупена точно под хидравличния амортисьор. Но едно е странно: счупването не е станало рязко. Както виждаш, повечето от назъбените краища са корозирали, докато ей тази малка част отгоре изглежда почти нова. Като че ли между основната повреда и самото счупване са минали години.

— И какво доказва това?

— Нищо, което да разтърси земята, но показва, че тези парчета не са взети от склад за самолетни отпадъци.

— И това задоволява ли те?

— Не напълно. — Той с лекота повдигна кислородната бутилка, изнесе я навън и я остави в джипа. — Само че не мога да се справя сам с колесника. Ще трябва да ми помогнеш.

— Какво си намислил?

— Нали каза, че ще ходим в Денвър да пазаруваме.

— Е и?

— Ами докато ти изкупуваш града, аз ще занеса тия неща на летището на Стейпълтън и ще потърся някого, който да разпознае от какъв самолет са.

— Пит — рече тя, — ти не си Шерлок Холм. Защо си правиш този труд?

— За да се занимавам с нещо. Ти си си взела работа за тук. А аз се изморих да говоря на дърветата.

— Имаш ме цялата нощем.

— Мъжете не могат да живеят само със секс.

Тя го наблюдава известно време с мълчаливо възхищение, докато той поставяше под наклон две дъски отзад на джипа.

— Готова ли си?

— Не съм облечена подходящо — каза тя, потраквайки със зъби и с настръхнала от студ кожа.

— Тогава си свали това нещо, за да не го изцапаш.

Като в сън тя свали пеньоара си и го закачи на един пирон, питайки се защо жените инстинктивно угаждат на хлапашките прищевки на мъжете. След това двамата — Пит по къси панталони, Лорън чисто гола, повдигнаха и поставиха прашния колесник върху импровизираната рампа и го качиха в джипа.

Докато Пит затваряше задната врата на колата, Лорън стоеше в светлината на ранното утро и оглеждаше калните и мазни петна по хълбока и корема си, питайки се какво я бе прихванало да си избере луд за любовник.

Харви Долан, главен инспектор по поддръжката в областното управление по въздушен транспорт към ФАА, вдигна очилата си към светлината и като не видя да са зацапани, ги намести на носа си, който имаше форма на пирамида.

— Значи казвате, че сте ги намерили в планината.