Клайв Къслър - Виксън 03

След това Пит започна да откача взривния заряд, предназначен да разцепи главата и да изхвърли гроздовидната маса от малки бомбички, съдържащи веществото „БС“. Знаеше, че не се подлага на особено голям риск. Следвайки теорията, че силната концентрация предизвиква треперене на ръцете, Пит спокойно засвирука под носа си и мислено благодари на Лусана, че не му досаждаше с въпроси.

Той сряза жицата, водеща към радиолокаторния високомер и извади взривния детонатор. Спря за момент и извади от джоба на якето си малко чувалче за пари. Лусана се развесели, като видя, че на него бяха изписани думите: банка „Уитън“.

— Не съм го признавал пред никого — рече той, — но навремето ограбих един брониран автомобил.

— Значи можеш да се чувстваш като у дома си — отвърна Пит. Той извади бомбичките с „БС“ от бойните глави и внимателно ги прибра в чувалчето.

— Адски хитър номер за контрабандно пренасяне на стока — отбеляза Лусана със стегната усмивка. — Това хероин ли е или диаманти?

— И на мен ми е любопитно да узная — каза Патрик Фокс, докато се навеждаше, за да влезе през вратата на склада за боеприпаси.

Първата реакция на Лусана беше да стреля във Фокс. Той зае приведена поза за стрелба и изпъна напред ръката си с колта, уверен, че няма да пропусне такава огромна мишена и напълно сигурен, че капитанът изпусна малкото си предимство да стреля пръв.

Лусана навреме успя да се въздържи. Ръцете на Фокс бяха празни, той не беше въоръжен.

Лусана бавно свали оръжието и погледна към клекналия Пит, за да види каква е неговата реакция. Но такава нямаше. Пит продължаваше да пълни чувалчето, сякаш нищо не се бе случило.

— Надявам се, не бъркам, че имам честта да се срещна с Патрик Маккензи Фокс — каза той след малко, без да вдига глава.

— Не, не бъркате, аз съм Фокс. — Той се приближи, без да прикрива любопитството си. — Какво правите тук?

— Извинете, че не ставам — каза Пит нехайно, — но в момента обезвреждам една бойна глава с отровно вещество.

Минаха може би пет секунди, преди Лусана и Фокс да осъзнаят думите му. Двамата си размениха недоумяващи погледи, после ги сведоха към Пит.

— Вие сте побъркан! — избъбри Фокс.

Пит протегна към него ръка с една от бомбичките.

— Това прилича ли ви на обикновен взривен заряд?

— Не, съвсем не — призна Фокс.

— Това нервнопаралитичен газ ли е? — попита Лусана.

— Много по-страшно — отвърна Пит. — Това е смъртоносно вещество с безбожно мощно действие. В пратката ви, изпратена от оръжейния доставчик, са попаднали два снаряда, съдържащи това вещество.

Настъпи угнетяващо мълчание. Фокс клекна и започна да оглежда снаряда и бомбичката в ръката на Пит. Лусана също се наведе, без да е сигурен какво точно гледа.

Скептичният поглед на Фокс бавно изчезна.

— Вярвам ви — рече той след малко. — Виждал съм достатъчно много снаряди, така че мога да забележа разликата — и погледна Пит в лицето. — Всъщност ще ми кажете ли кой сте вие и как попаднахте тук?

— Да, но след като намеря и обезвредя и другия такъв снаряд. На кораба има ли друг склад за боеприпаси?

Фокс поклати глава.

— Не, няма. Трите изстреляни досега снаряди бяха стандартни бронебойни… — Той млъкна, когато една мисъл прониза съзнанието му. — Купола! Всички оръдия там са заредени и готови за стрелба! Другият такъв снаряд трябва да е в една от трите цеви.

— Глупак такъв! — изкрещя Лусана.

Ужасът в очите на Фокс беше явен.

— Още не е късно. Оръдията няма да открият огън, докато аз не подам команда.

— Добре, капитане, двамата с вас ще идем да намерим и неутрализираме снаряда. А вие, господин Лусана, бъдете така любезен да хвърлите това зад борда — и му подаде чувалчето с бомбичките.

— Аз? — ахна Лусана. — Но аз нямам никаква представа как да се измъкна от този плаващ ковчег. Някой трябва да ме упъти.

— Ами хванете пътя по първата стълба, която срещнете, и се качвайте все нагоре. Накрая ще излезете на дневна светлина — увери го Пит.

Лусана тъкмо понечи да тръгне, когато Фокс сложи огромната си лапа на рамото му.

— Ние с теб ще си оправим сметките по-късно.

След това водачът на Африканската революционна армия изчезна в мрака като сянка.

На височина 610 метра Стайгър извърши лека корекция на ъгъла на наклона и „Минерва“ се спусна над паметника на Джеферсън и пое курс над Индипендънс авеню.

— Там става голяма тарапана — подметна той и посочи към орляка армейски хеликоптери, които се носеха във въздуха от единия до другия край на пешеходната зона до Капитолия като рояк разярени оси.