Клайв Къслър - Виксън 03

Видя, че се намира под кърмовия мостик за управление на огъня точно пред оръдеен купол номер три. Около кораба свистяха куршуми от стрелкови оръжия, но умът му беше толкова обсебен от мисълта час по-скоро да хвърли бомбичките с отровното вещество, че не им обърна внимание. Реката го приканваше и той се затича към фалшбордите, ограждащи външния край на палубата. Оставаха му пет-шест метра дотам, когато един мъж с гумено подводно облекло изникна от сянката на купола и прицели оръжието си в него.

Лейтенант Алън Фъргъс вече не чувстваше изгарящата го болка от дупката в крака си, нито дълбоката покруса от гледката на посечените мъже от бойните му групи. Цялото му тяло трепереше от ненавист към отговорните за тази сеч. Нямаше значение, че мъжът срещу него беше облечен с костюм, а не с униформа и изглежда, не носеше оръжие. Фъргъс виждаше в него само човек, който бе убил негови приятели.

Лусана се закова на място и загледа Фъргъс. Дотогава не бе виждал по-злобно изражение по човешко лице. Двамата впиха погледи един в друг от разстояние не повече от три метра. Не си размениха думи. Времето като че ли спря и всички шумове заглъхнаха.

Хирам Лусана разбра, че борбата му да се издигне над мръсотията от детството му бе стигнала кулминацията си точно в този момент и на това място. Разбра също, че не може да бъде водач на хора, които никога нямаше да го приемат като човек от тяхната среда. Пред него ясно се очерта пътят, по който трябваше да поеме. Можеше да направи много повече за потиснатите африканци, като се превърне в мъченик за тяхната кауза.

И той прие поканата за смърт. Усмихна се безмълвно на Фъргъс в знак на опрощение и се втурна към фалшборда.

Фъргъс натисна спусъка на автоматичното си оръжие. Изстреляните три куршума отстрани в тялото на Лусана го разтресоха и изкараха въздуха от дробовете му. Като по чудо обаче той се задържа на крака и продължи напред с несигурни крачки.

Фъргъс отново дръпна спусъка.

Лусана се свлече на колене, но не спря и запълзя към края на палубата. Фъргъс го наблюдаваше с безпристрастно възхищение и се запита някак разсеяно какво ли кара този толкова неподходящо облечен чернокож мъж да не обръща внимание на забитите в тялото му най-малко дузина куршуми.

С решителност, позната само на човек, който никога не изоставя задачата си недовършена, Лусана продължи да пълзи по палубата, притиснал брезентовото чувалче до корема си, оставяйки все по-разширяваща се кървава диря след себе си.

Фалшбордът беше само на половин метър от него. Той се придвижи по-близо, независимо от мрака, който започна да замъглява зрението му, и от кръвта, стичаща се от крайчеца на устните му. Събирайки вътрешна сила, породена от крайно отчаяние, той повдигна ръка и метна чувалчето зад борда.

То се задържа върху фалшборда за миг, за един безкраен миг, както се стори на Лусана, разлюля се и накрая цопна в реката. Лусана захлупи лице върху палубата и прекрачи прага на вечността.

Вътрешността на огромното оръдейно помещение вонеше на пот, кръв, остър мирис на барут и горещо машинно масло. Повечето от оръдейната прислуга бяха все още в шок, в очите им се четеше страх и смут; останалите лежаха сред машинарията в неестествени пози, а от ушите и устата им шуртеше кръв. Костница, същинска костница , помисли си Фокс. Господи, и аз съм същият като касапите, които посякоха семейството ми.

Той погледна надолу в средната тръба на елеватора, отвеждаща към склада за боеприпаси, и видя как Чарлс Шейба удря с чук люлката за подаване на снаряда, която се бе заклещила на три метра под палубата на оръдейния купол. Блокиращите врати, предназначени да предпазват погреба от случайно изхвръкнала искра, бяха широко отворени и Фокс изпита чувството, че гледа в бездънна яма на ада. После черната бездна като че ли се задими и той изведнъж разбра на какво се дължи припадъкът на оцелелите от ракетите „Сатан“ — въздухът бе спарен и лишен от кислород.

— Отворете външния капак! — прогърмя гласът му. — Трябва ви свеж въздух.

— Не е възможно, капитане — отвърна глас от другата страна на купола. — Изметна се и не може да се отвори.

— А отдушниците? Те защо не работят?

— Стана късо съединение — обади се друг глас през кашлица. — Въздух може да влиза единствено през тръбите на арсенала.

През задушаващата мъгла и мрака Фокс едва различаваше фигурата на мъжа, който говореше.

— Намерете ми нещо, с което да изкъртя капака на люка. Трябва да направим течение.