Клайв Къслър - Виксън 03

Той заобиколи труповете и огромното оръдие и се доближи до капака, отварящ се към главната палуба. Като видя стената му от твърда стомана, с дебелина сто и седемдесет милиметра, на Фокс му стана ясно с какво се захваща. Единствените точки в негова полза бяха счупените блокиращи зъбци и близо трисантиметровият процеп дневна светлина в горната му част, където капакът бе изкривен навътре.

Почувства потупване по рамото и се обърна. Беше Шейба.

— Чух ви, капитане, и реших, че това може да ви послужи. — Той му подаде метален прът, дълъг метър и двайсет и дебел пет сантиметра.

Фокс не загуби време в повече приказки и веднага заби пръта в процепа. Лицето му се зачерви от усилието, огромните му ръце се разтрепериха, но капакът на люка не помръдна.

Упорството на капака не ядоса Фокс, тъй като не беше от хората, които се предаваха след първия неуспех. Той затвори очи и си пое дълбоко въздух; всяка клетка в тялото му се съсредоточи върху събирането на цялата сила, затворена в огромното му туловище. Шейба го гледаше с възхищение. За първи път виждаше такава невероятна концентрация. Фокс пъхна пръта, спря за секунда и след това започна да натиска свободния му край. От челото му закапа пот, вратните му жили се издуха, всеки мускул стана твърд като камък. И тогава капакът изскърца и помръдна.

Шейба не можеше да повярва, че съществува такава човешка сила. Но той не знаеше тайната, която подтикваше Фокс и му даваше сили, надхвърлящи нормалните. Още един сантиметър светлина се показа, последва… пет… и изведнъж изкривеният и откъснат от пантите си капак се повдигна и тупна на палубата със силен металически звук.

Почти веднага спареният въздух и димът излетяха навън и бяха заменени с прохладен, влажен въздух, нахлуващ отдолу. Фокс хвърли железния прът и остана неподвижен, докато ударите на сърцето му възвърнат нормалния си ритъм.

— Почистете затворите и закрепете здраво оръдията — нареди той.

— Вече няма хидравлично налягане на шомпола. Не можем да го върнем назад, за да извадим снарядите.

— Тогава ги извадете ръчно — сопна се Фокс.

Шейба не каза нищо. Нямаше време. Една цев на картечница се подаде през отворения капак и градушка от куршуми рикошира в бронираната камера, изсвистявайки покрай едното ухо на Фокс.

Шейба нямаше този късмет. Четири куршума са забиха във врата му почти едновременно. Коленете му се подкосиха и докато се свличаше на пода, гледаше с недоумение Фокс; от отворената му уста не излезе звук, само струя кръв, която закапа по гърдите му.

Фокс стоеше и наблюдаваше умиращия Шейба. Тогава в него се надигна гняв, той се завъртя на пети, пресегна се и грабна цевта на оръжието. Горещият метал обгори ръцете му, но той не почувства никаква болка. Издърпа силно цевта към себе си, но „тюленът“ отвън упорито не го пускаше, вместо това скочи през тесния отвор и се приземи вътре с показалец обвит около спусъка.

Човек, който знае със сигурност, че ще умре, не изпитва страх. Фокс обаче нямаше тази сигурност. Лицето му пребледня от страх, че ще бъде убит, преди снаряда с „БС“ в едно от трите оръдия да бъде обезвреден.

— Глупак такъв! — изкрещя той, когато „тюленът“ заби крак в стомаха му. — В оръдията… в оръдията има…

„Тюленът“ се изви и стрелна левия си юмрук в челюстта на Фокс. Мъчейки се да държи цевта далеч от тялото си, Фокс не можеше да направи нищо друго, освен да поеме удара. Той се запрепъва назад и падна до отворения капак, като в същото време се опита да избие с крак оръжието от ръката на нападателя си. Но не успя. „Тюленът“ отскочи настрани и наведе оръжието към корема на Фокс.

Даниел Обаси, младежът, който се намираше в офицерския пост на купола, наблюдаваше вцепенен от ужас как пръстът на „тюлена“ се стегна около спусъка. Той се опита да извика, за да отвлече вниманието на убиеца в черен водолазен костюм, но гърлото му бе пресъхнало като пясък в пустиня и от него излезе само шепот. От сляпо отчаяние, молейки се това да е единствената надежда да спаси живота на капитана, Обаси натисна червения бутон за „огън“.

Нямаше начин да се върне процесът, нито да се спре стрелбата. Барутните заряди се детонираха и дулата на средното и дясното оръдия избълваха по един снаряд. В цевта на лявото оръдие обаче бойната глава заседна поради пукнатината, причинена от ракетите „Сатан“ и барутните газове останаха затворени в основата му.

Едно ново оръдие щеше да издържи на огромната експлозия и на колебливото налягане, но това старо, износено и ръждясало оръдие си бе изпяло песента; то се пропука и се пръсна. След части от секундата вулканично изригване на пламък се сгъсти вътре в купола, попадна в тръбите на елеваторите и възпламени чувалите с динамит, складирани на долната палуба.