Клайв Къслър - Нощно издирване

Това събуди любопитството му и той завъртя оптичния уред натам.

Корпусът беше боядисан в златен металик с тъмночервена ивица, която се разширяваше назад към кърмата. Както се накланяше напред-назад, обляният от слънчевата светлина плавателен съд приличаше на изстреляна стрела. Шоу изчака отразената светлина да намалее и нагласи оптичния си уред върху водача на водосамолета. Самотната фигура зад защитната преграда срещу вятъра носеше скиорски очила, но Шоу разпозна плътния нос и суровото студено лице.

Това беше Фос Глай.

Шоу гледаше като опиянен как водосамолетът, изскочил почти целия над водата, направи широк кръг около трите кораба, после цопна обратно с такъв силен плясък, че звукът се разнесе чак до мястото, където се намираше Шоу.

На Шоу му беше трудно да улови с оптичния уред подскачащия плавателен съд, но накрая, когато водосамолетът се завъртя на място, за да обърне посоката си, той успя да го задържи върху него и тогава ясно видя откритата пилотска кабина.

Глай беше хванал здраво кормилото с дясната ръка, а в лявата държеше високо малка кутия. На слънцето проблесна тънка метална пръчка и Шоу веднага разбра, че това е антена.

— Неее! — извика той срещу глухия вятър, когато осъзна жестоката истина за намеренията на Глай. — Проклет да си, недей!

Изведнъж спокойствието на утрото бе разкъсано от приглушен тътен, който като че ли идеше някъде отдалеч, след това внезапно се усили и в следващия миг огромен фонтан вряща вода изригна към небето и се пръсна около „Ошън венчърър“. Експлозивите, поставени на носа на „Емприс“, бяха взривени.

Изследователският кораб заподскача като кит над водовъртежа, после увисна за няколко секунди във въздуха и накрая се стовари на десния си борд, затъвайки все по-дълбоко, сякаш масивният воден стълб го притискаше надолу.

Дори от брега силата на взрива беше смайваща. Шоу се подпря на стойката на оптичния уред, гледаше като онемял и не можеше да повярва на очите си.

Белите пръски вода се издигнаха като огромен вихрещ се облак над мачтите на „Хюрън“ и „Финикс“, надвивайки гравитацията, после се изсипаха обратно като силен порой върху надстройките на двата кораба. На палубите не беше останал прав нито един човек — всички или лежаха проснати на пода, или бяха изхвърлени зад борда от силата на взрива.

Когато Шоу насочи отново уреда към Глай, водосамолетът вече бе запрашил по реката в посока към Квебек. С каменно лице и измъчван от безпомощност, на Шоу не му оставаше нищо друго, освен да гледа как Глай му се изплъзва още веднъж.

Шоу погледна отново „Ошън венчърър“.

Той приличаше на мъртъв кораб. Кърмата стърчеше заплашително нагоре, корпусът му бе силно наклонен на десния борд. Бавно и заплашително дерик-кранът започна да се клати ту на една, ту на друга страна, спря за миг, после тромаво се прекатури зад борда с шумен плясък, оставяйки на палубите невероятно количество корабни останки и струпани на куп кабели. Един бог знаеше колко души бяха убити или осакатени сред стоманените стени.

Шоу не понесе гледката. Взе оптичния уред и се отдалечи с тежка стъпка от брега, продължавайки да чува дълбокия тътен на експлозията, отекващ в ушите му.

По необясними причини „Ошън венчърър“ не се предаваше.

Може би двойният корпус, построен специално, за да разсича ледове, спаси кораба. Много от външните плочи бяха смачкани, спойките — разкъсани, килът — усукан. Щетите бяха значителни и сериозни и все пак корабът оцеля.

Пит бе видял падането на дерик-крана. Стоеше и гледаше като вцепенен през счупените прозорци на командния пункт, после прекрачи прага и олюлявайки се, се доближи до командното табло на Хоукър; чувството му за равновесие му подсказваше, че има проблем с очите. Палубата се накланяше под ъгъл от трийсет градуса.

Първата му мисъл бе изпълнена с мрачното предчувствие, че корабът е сериозно повреден. Веднага след това дойде друга, още по-болезнена мисъл — какво ли е станало с водолазите около потъналия параход след взрива. Той тръсна глава, за да прочисти мъглата в съзнанието си и тъпата болка, която се опитваше да се върне отново в главата му. Обмисли логичната последователност на стъпките, които трябваше да предприеме. После започна да действа.

Грабна телефона и се обади на главния инженер. Близо минута измина, преди да чуе в отговор безличен глас, зашеметен от шок.

— Машинно отделение.

— Мец, ти ли си?

— Говори по-високо, едва те чувам.