Клайв Къслър - Нощно издирване

— Колко е дълбок най-долният пласт?

— Според лазерните ни проби — отвърна Чейс — се намира на дълбочина единайсет метра.

— Можеш да зариеш влака и пак да остане шест метра пясъчен пласт над него — вметна Райли.

Джордино присви очи.

— Ако гениите биват награждавани с рози, а идиотите — с кожи от скункс, аз щях да спечеля десет кожи.

— Е, чак десет не, но седем… — подразни го Чейс. — Защо тъй се самобичуваш?

— Защото съм тъпак, че не загрях по-рано разрешението на загадката. Защо протонният магнитомер не може да отчита твърдо? Защо поддънният профил не може да различи цял влак под седимента?

— Искаш ли да споделя откритието ти? — попита Райли.

— Всеки взима за чиста монета, че разхлабеният мост се е срутил под тежестта на влака и е паднал заедно с него в реката, като локомотивът и вагоните са се омотали със стоманените трегери — изрече на един дъх Джордино. — Ами ако влакът първо е паднал през средното разстояние между опорите и едва тогава мостът да се е срутил и да е паднал върху него, като го е закрил?

Райли отмести поглед към Чейс.

— Мисля, че той нещо налучква. Тежестта на всичката тази стомана е затиснала влака дълбоко в пясъка и е заличила всякаква следа от него.

— Теорията му обяснява и защо нашият детектор не отчита нищо — добави в подкрепа Чейс. — Натрошената маса от конструкцията на моста силно изкривява и прекъсва сигналите на сондите от който и да е предмет отдолу.

Джордино се обърна към Райли.

— Има ли възможност да се промъкнете под частите на моста?

— Никаква — изсумтя Райли. — Дъното е като плаващи пясъци. Освен това течението е толкова силно, че едва ли някой от водолазите ще може да свърши някаква работа.

— Ще ни е необходим шлеп с кран и драга, за да изместим моста от дъното, ако искаме да сложим ръце върху влака.

Райли се изправи уморено на крака.

— Добре, ще кажа на момчетата да направят няколко разузнавателни подводни снимки, за да знаем къде да спуснем челюстите на крана.

Джордино свали шапката си и избърса с ръкав челото си.

— Странно е как се разрешават нещата. Мислех, че тук ще ни е много лесно, докато Пит и неговите хора няма да могат да подгънат крак.

— Кой знае на какво са се натъкнали в Сейнт Лорънс — каза Чейс. — Не бих си разменил мястото с тях.

— Ох, не знам — сви рамене Джордино. — Ако при Пит е станало точно така, както е очаквал, сега вероятно се е излегнал на някой шезлонг на палубата, с красива жена до себе си и се припича на канадското слънце.

Странна червеникава мъгла затули плътно светлината и заплува пред очите на Пит. Веднъж, два пъти, няколко пъти той се опита безрезултатно да премине от другата страна, протягайки ръце напред като слепец.

Нямаше време нито да се подготви за шока, нито да осъзнае какво става, нито да се почуди. Избърса кървавите капки, които се процеждаха от веждите му и напипа пукнатина високо на челото си, дълга десет сантиметра, която за щастие не бе сцепила дълбоко черепа.

Пит бавно се изправи на крака и загледа изумен пръснатите тела около него.

Бледото лице на Руди Гън бе обърнато към него, очите му гледаха с объркан и недоумяващ поглед. Той се изви и застана на четири крака.

— О, боже, о, боже! Какво стана?

— Не знам — отвърна Пит със странен глас, чужд дори за самия него. — Нямам представа.

На брега Шоу стоеше като парализиран, стискайки толкова силно устни, че почти не се виждаха; лицето му се изкриви от силен и безразсъден гняв, гняв насочен към собственото си чувство за вина.

Пренебрегвайки заповедта на Вийон да напусне Канада, той бе опънал палатка в източния край на Фадърс Пойнт — на четири километра от обекта на спасителната операция. Беше сглобил оптичен уред за разузнаване с далечен обхват S-66, използван от английската армия и започна досадната работа да наблюдава малката флотилия от кораби, хвърлила котва над „Емприс ъв Айрланд“.

Между двата военни плавателни кораба сновяха напред-назад моторни лодки като фериботи, пътуващи по разписание. На Шоу му доставяше удоволствие да си представя как между американските и канадските офицери се водят разгорещени преговори.

„Ошън венчърър“ изглеждаше смълчан и пуст. По палубите нямаше никакво движение, но дерик-кранът продължаваше да работи, защото ясно се виждаше как огромната му лебедка извади покрит с тиня отломък от разбития долу корпус.

Шоу се облегна назад, за да отмори за миг очите си и да сдъвче няколко захарни пръчки, които трябваше да минат за закуска. Отвори очи и видя, че от долното течение на реката с огромна скорост — някъде между деветдесет и сто мили в час — се приближава един водосамолет с извънбордов двигател, който разпенваше гребените на вълните и оставяше щръкнала като опашка на петел триметрова диря след себе си.