Кайл Милс - Човекът без сянка

— О, миличка, много те бива! — тихо каза тя и лениво се завъртя със стола си, после скочи и изтича до принтера.

Резултатите от първия тест — на старата програма за търсене — вече бяха в касетката. Както и очакваше, системата бе работила по обичайно ефикасния си, но дискретен начин, свързвайки всеки от петдесетте измислени ДНК подписа, които Куин бе заложила в базите данни на щатите, и определяйки местоположението на съответната полицейска лаборатория и номера на досието. Когато принтерът избълва резултатите от собствената й програма, тя грабна разпечатките и започна да ги преглежда.

Двата доклада изглеждаха еднакво.

— Да! — извика Куин, тупна победоносно принтера и огледа леко обезпокоените физиономии на колегите си. — Съжалявам.

Опитвайки се да изглежда искрено разкаяна и да не се смее, тя се върна до бюрото си.

Куин прокара пръст по колонките с информация в разпечатката от своята програма. Всичко беше там — фантомните ДНК подписи, и номерата на досиетата, и местоположението на лабораториите, които започваха с Алабама, номер едно, и завършваха с Уайоминг, номер… Поредното радостно възклицание замря в гърлото й, когато видя номера на Уайоминг. Петдесет и пет.

Тя се намръщи и бутна очилата по-нагоре на носа си, за да види по-добре. Петдесет и пет?

Куин намери първия виновник почти веднага. Лабораторията в Пенсилвания показваше две попадения — едното с вече познатия фантомен ДНК подпис и второ с подпис, който не й беше известен. Куин извади молив, очерта кръгче около загадъчната информация и после започна да търси други.

След две минути тя бе оградила всичките пет. Същият неидентифициран ДНК подпис се появи в Пенсилвания, Орегон, Оклахома, Мериленд и Ню Йорк. В това нямаше логика. Системата трябваше да го разпознае. Куин се вторачи мълчаливо в разпечатката, опитвайки се да разбере къде е сгрешила.

Програмата й за търсене бе направила точно каквото трябва — правилно бе свързала фантомните ДНК подписи, които Куин бе въвела, от измислени престъпления в няколко щата, извършени от един-единствен несъществуващ човек. Тогава каква, по дяволите, беше причината за другите пет попадения? ДНК подписът определено беше еднакъв и в петте случая, но до този момент не е бил идентифициран от КСИД. Куин се хвана за главата и затвори очи, за да не вижда информацията пред себе си. Къде бе провалът? Тя беше използвала почти същия алгоритъм за търсене като в оригиналната програма и промените засягаха само съвместимостта с новия хардуер.

След пет минути на непрекъсната концентрация пак не откри логика. Нямаше да се изненада толкова, ако цялата програма се бе прецакала. Или ако търсачката й не бе открила никакви връзки. Или ако бе открила безкраен брой връзки. Но точно пет? Какво ставаше?

Ръката, която рязко стисна рамото й, я стресна и Куин неволно хвърли молива към компютърния екран. Обърна се и видя, че обикновено сериозното изражение на шефа й е отстъпило място на весело настроение.

— Луис, трябва да престанеш да правиш това.

— Напрегната ли си, Куин? Защо не намалиш наполовина чая, който пиеш.

— Мисля, че нищо, което е с хипарски девизи, написани на кутията, не може да ми се отрази зле — каза тя, стараейки се гласът й да прозвучи безгрижно.

— Чак в кабинета си те чух как крещиш. Имаш добри новини, а? Нима?

Куин се вцепени за миг, но бързо положи усилия да се усмихне.

— Добри новини. Разбира се. Определено.

— Тогава да разбирам ли, че системата работи?

— Изпробването на програмата за търсене върху Съдебномедицинския индекс мина отлично — излъга Куин. — Много по-икономична е от старата.

Той удари с юмрук по облегалката на стола й.

— Страхотно! Страхотно, Куин! Да съобщя ли на шефовете?

— Ами, да. Но още не всичко е готово, Луис. Както говорихме, има някои детайли, които трябва да се изгладят. Пък и все се появява нещо по време на по-нататъшните тестове…

— Да, разбира се — рече Луис, който явно не бе чул и дума от това, което каза. — Страхотна работа, Куин! Върхът!

Той бързо излезе. Радостта на Куин, че е направила най-умното нещо досега, бавно угасна. Луис несъмнено вече си представяше как се обажда на шефа си и му съобщава, че системата е „напълно оперативна“. Новопокръстените в компютърните технологии обожаваха този израз. И на другия ден Куин щеше да бъде заобиколена от възрастни мъже в костюми, които щяха да искат демонстрация.

И какво щеше да им покаже? Система, която бълва нелогична информация. Причината явно беше дребна — като счупен зъбец от зъбчато колело, сврял се някъде и спрял движението. Дори не знаеше къде да търси. Няма що, несъмнено щяха да се надпреварват да я изпращат в Куонтико, за да бъде обучена за агент. На куково лято!