Кайл Милс - Човекът без сянка

— Тогава проблемът ти е, че трябва да отидеш на купона, да се напиеш и да се натъпчеш безплатно, вместо да направиш смъртоносен скок.

— Това не е всичко.

— Казвай.

— Дейвид иска да облека роклята.

Кати ужасена закри с ръце лицето си.

— Мили боже! Не и роклята!

Тя изписка толкова силно, че всички в помещението обърнаха глави към тях.

Двете се наведоха напред, скривайки се отчасти зад бюрото на Куин, и се мъчеха да сподавят смеха си. Накрая, когато се овладяха, Кати стисна съчувствено ръката на Куин.

— Не и роклята! — повтори тя, като този път прошепна думите. — Господи, всичко друго, но не и това!

Брад Лоуел усещаше, че секретарката го гледа, но това не беше достатъчно, за да го накара да отвори вратата и да влезе. Той пое дълбоко въздух и огледа просторния външен кабинет, като внимаваше да отбягва любопитния й поглед. Мебелите бяха скъпи, но малко на брой, и изглеждаха прекалено практични. Стените бяха прекалено бели, нямаше никакви картини. Стаята сякаш бе подготвена за ремонт. Но всъщност офисът не се бе променил от години, както и човекът, за когото бе направен.

— Може да влезете — каза секретарката.

Лоуел я погледна и тя му се усмихна съчувствено. Жената не знаеше защо е дошъл, но беше очевидно, че не е единственият човек, който бе заставал нерешително пред кабинета на шефа й.

Той изправи рамене, закопча сакото си и бутна вратата, която мигновено се затвори след него. Въздухът тук беше различен — някак по-гъст. Лоуел знаеше, че това е плод на въображението му, но не можеше да се отърси от потискащото въздействие на атмосферата вътре.

Ричард Прайс му кимна и продължи да пише нещо в тефтера на бюрото си.

Очилата с форма на полумесеци, през които надничаше, бяха скорошна придобивка и се появяваха все по-често на носа му, откакто Прайс започна да наближава седемдесетте. Но с изключение на тях и на прошарените покрай слепоочията коси той беше същият човек, с когото Лоуел се бе запознал преди десет години. Широките му рамене се очертаваха под безупречно изгладената риза. Талията му беше тясна, а коремът — твърд като скала. Комбинацията между атлетичната фигура, широкия сплескан нос и очилата му придаваше вид на невероятна смесица между пенсиониран боксьор и интелектуалец, което всъщност не беше далеч от истината.

— Какво стана, Брад? — без да вдига глава, попита Прайс.

Позлатената писалка в съсухрената му ръка грациозно се движеше по страниците на тефтера.

— Възникна проблем, сър.

— Разбрах. Мислех, че операцията ще бъде изпълнена безупречно.

— Обектът не ни сътрудничи, сър.

Лоуел устоя на желанието да разхлаби възела на вратовръзката си, който изведнъж му се стори твърде стегнат. Уникалната способност на Прайс да го сплашва не бе намаляла с течение на годините.

— Ще спорим ли, Брад, или ще ми разкажеш какво се случи?

— Той се крие, сър. Избра алтернативна жертва и място.

— Каква „алтернативна жертва“?

Лоуел извади тефтерче от джоба на сакото си и започна да чете от него, макар да бе запомнил написаното. Той не искаше да рискува, защото Прайс притежаваше свръхестествена способност да открива и най-малката грешка. И никога не забравяше.

— Мери Дънигън. Двайсет и шест годишна. Икономист. Работела е в мозъчния тръст във Вашингтон. Била е там около година. Назначена е на работа веднага щом е защитила докторска степен в Джорджтаун.

Лоуел вдигна глава за миг, когато Прайс махна очилата си и ги сложи на бюрото. Изражението му беше непроницаемо.

— От три месеца е имала приятел — млад адвокат без криминално досие. Връзката не изглежда сериозна, но няма доказателства Дънигън да се е срещала с друг. Засега той е оставил две съобщения на телефонния й секретар, но още не е особено разтревожен…

— А в службата й?

— Оставили са едно съобщение, когато не е отишла на работа, но то е по-скоро сигнал да им се обади, отколкото притеснение за отсъствието й. Изглежда от време на време е работела вкъщи.

— Полицията?

— Още не се е намесила. Вероятно ще я обявят за изчезнала чак в понеделник или вторник. И когато се задействат, всичко ще изглежда така, сякаш тя просто е заминала някъде, без да се обади. Ще започнат разследване, но според мен ще се съсредоточат върху сегашния й приятел и предишните. Едва ли ще могат да определят точното време на изчезването й, затова трудно ще се потвърдят алибитата. При всички случаи ще следим отблизо официалното разследване.