Кайл Милс - Човекът без сянка

— Ще трябва да счупиш краката, Гелър. Сюзан, слез и му помогни. Джон, ела с мен.

Лоуел тръгна към вратата, водеща към къщата, но не и преди да забележи скоростта, с която лицето на младия мъж отново пребледня. Нямаше възможност да изкаже съчувствието си, нито пък време, за да подхване Гелър, ако припадне. Младежът или щеше да се справи с проблема си, или не. И беше по-добре да го разбере още сега.

Лоуел посочи килима, докато влизаше във всекидневната.

— Ще трябва да го проверите още веднъж, преди да се махнем оттук. И след шест часа искам предварителен доклад за ситуацията. До вечерта трябва да знам всичко за жената. Разбирате ли?

— Да, сър.

— И ми кажете веднага щом полицията се намеси. После ще искам всекидневни доклади за хода на тяхното разследване.

— Ще се погрижа за това, сър — каза Джон и леко наклони глава, когато вратата на гаража започна да се отваря. — Ако имаме късмет, едва в понеделник ще разберат, че е изчезнала.

— Късметът не ме интересува — изръмжа Лоуел, позволявайки част от гнева, който разяждаше стомаха му, да се прокрадне в гласа му. — Няма да има повече никакви провали, Джон. Разбираш ли? Никакви.

Куин Бари погледна часовника си и направи гримаса. Беше едва единайсет и трийсет сутринта, а тя вече пиеше четвъртата си чаша силен чай и ядеше петнайсето оризово кексче.

— Ще стартираш програмата днес, нали?

Куин подскочи, събаряйки последното кексче с аромат на ягоди от внимателно подреденото си бюро. Сладкишът падна сякаш като на забавен каданс, преобърна се и се разтроши на пода.

— Куин?

— Не съм казала такова нещо, Луис — отговори тя и се обърна. В говора й се прокрадна ясно доловим южняшки акцент. Колкото и да го потискаше, акцентът винаги се появяваше, когато беше нервна. Или пийнала.

Луис Крейтър се наведе напред, така че лампите на тавана се отразиха в плешивата му глава, но не я погледна, а се вторачи в екрана на монитора й със строгото изражение, с което изглежда реагираше на всичко.

— Утре? — попита той, продължавайки да гледа екрана, макар Куин да знаеше, че кодовете са напълно неразбираеми за него.

— Днес ще извърша пълна проверка на Съдебномедицинския индекс и не очаквам проблеми…

При предишната си работа като корпоративен консултант по програмиране Куин се занимаваше с такива хора всеки ден. Този факт, комбиниран с безкрайни часове на самота, тъмни стаички, бездънни чаши кафе и купища скапана храна, беше причината да се откаже от програмирането година и половина след завършването на университета. Няколко седмици по-късно тя бе назначена в персонала за техническа поддръжка във ФБР и се надяваше да научи тънкостите в работата и да подобри шансовете си да стане агент, веднага щом това стане възможно.

— Утре ли каза, Куин?

Крейтър, който отговаряше за Комбинираната система от индекси на ДНК и в момента се бе навел над нея като лешояд над мърша, тогава прекрати външния договор за поддръжка на системата заради предстоящите съкращения в бюджета. И няколко минути по-късно бе произнесъл съдбовните за нея думи, които шефовете на отдели казват на началниците си в целия свят: „Ако назначим вътрешен човек, ще свършим по-добра работа за по-малко пари“.

— Да, Луис. Няма проблем — отговори Куин и въздъхна.

Сега тя беше почти там, откъдето бе започнала — препрограмираше огромна и сложна база данни, но заплатата й беше наполовина от дохода й на свободна практика.

— Е, радвам се, че работиш в правилната посока — каза Крейтър и се изправи, докато Куин гризеше остатъка от гумата на молива си. — Виж какво, защо да не пийнем по нещо след работа и да ми разкажеш какво си направила?

Това вече звучеше неприятно.

— Бих искала, Луис, но не мога. Имам други планове.

— Тогава обяд?

— Обещах на една приятелка да обядваме заедно — искрено отговори Куин. — Може да дойдеш и ти. Ще бъде забавно…

Той поклати глава леко раздразнено и без да пророни дума, тръгна към бюрото си.

Лошо. Много лошо. Всеки път, когато напускаше работното й място, Крейтър изглеждаше все по-раздразнен. Всички, за които Куин бе работила, имаха две общи неща помежду си — първо, чуваха само каквото искаха да чуят, и второ, винаги даваха неизпълними обещания пред шефовете си. Шансовете за кариера на Луис Крейтър зависеха поне отчасти от възможността този проект да бъде изпълнен правилно и бързо, а перспективата пред Куин — от постигането на целта той да бъде доволен и ако побързаше, щеше да стартира теста, преди да излезе за обяд. Имаше пет минути.