Кайл Милс - Човекът без сянка

— Чисти сме, така ли?

— Вярвам, че е така, сър.

— Тогава ни е провървяло.

— Да, сър. Има и още нещо. В медицинския й картон пише, че като ученичка в гимназията тя се е лекувала от депресия. Едната причина е била преумора, а другата — нещастна любов. Това ще направи разследването още по-вяло. Полицаите ще предположат…

Прайс посочи стола пред бюрото си.

— Знаеш какво мисля за късмета, Брад.

— Да, сър — рече Лоуел и седна. Неизвестно защо, това го накара да се почувства още по-неловко. — Съгласен съм с вас. Но в случая…

— Има ли семейство?

— Родителите й са живи и не са разведени. Има по-малък брат. Всички живеят в Тексас. Никой не е свързан с политиката или със силите на реда. Нямат необичайно големи финансови ресурси.

Чертите на лицето на Прайс се изостриха. Той притисна юмрук до устните си и сякаш се съсредоточи в дебелия килим под краката си. Лоуел познаваше този жест и знаеше, че трябва да мълчи, докато Прайс обмисля проблема. Той използва времето, за да репетира наум останалото, което имаше да каже. Прайс заговори отново след минута.

— Какво се случи, Брад? Как го изпуснахме?

Лоуел очакваше въпроса и знаеше как да отговори. Прайс приемаше обяснения, но не и оправдания. Това беше като тънка линия, която понякога бе трудно да следваш без рискове.

— Работя само с трима души, сър. Единият е новак. Нямам хора. Разчитаме само на електронното наблюдение…

— Проблем ли е това?

— Той открива подслушвателните ни устройства и системите за проследяване веднага щом ги поставим. Смятам, че и досега е било така.

Прайс дръпна стола си назад и отново се съсредоточи върху пода, но този път Лоуел реши да прекъсне мислите му:

— Според мен изпускаме нещата от контрол, сър.

Само очите на Прайс трепнаха за миг и сетне пак се вторачиха в килима.

— Положението е лошо, Брад, но не и непознато. Трябва да внимаваме да не реагираме прибързано.

— Преди беше различно, сър. — Лоуел се изненада от силата на гласа си и продължи да говори с по-почтителен тон. Но нямаше да мълчи. Не и този път. — По-рано имаше схема, сър. Съзирахме очертанията й. Сега е друго. Хаотично. Не знам точно как да го обясня… Сякаш е игра. Нямам представа докъде ще доведе всичко това, но смятам, че може би е време да преосмислим позицията си…

Гласът на Лоуел постепенно заглъхна. Той имаше да каже още много неща — например за чувството на безсилие, натрупано през тези десет години. Но моментът не беше подходящ.

— Сега само печелим време, Брад. И двамата го знаем — каза Прайс. — Така трябва да продължим до края.

— Да, сър. Разбирам.

Лоуел знаеше, че думите му няма да променят нищо, но се чувстваше задължен да отговори.

— А ако удвоим броя на хората ти? Ще помогне ли?

Лоуел се размърда неспокойно на стола. Той знаеше какво иска да чуе Прайс, но нямаше намерение да показва колебанието си.

— Не знам, сър. Има риск, ако доведем още хора. И не гарантирам, че ползата ще оправдае риска.

— На този етап не виждам алтернатива. — Прайс отбеляза нещо в календара си. — Напиши кратък списък, Брад. Ще се срещнем в четири часа, за да вземем окончателно решение.

Куин Бари още се усмихваше, когато се върна в компютърния център на ФБР. Дори мрачното, подобно на пещера помещение и сериозният вид на хората, работещи там, не можаха да изтрият усмивката от лицето й. Тя бе прекарала почти час с Кати, която демонстрира маниакалната си енергия, изказа недообмислените си теории и безсрамно флиртува с безспорно красивия сервитьор. Сега никой не беше в състояние да развали настроението й. А ако тестът на Съдебномедицинския индекс излезете успешен, Куин може би щеше да преживее служебното парти на Дейвид с по-малко от обичайния брой водки с тоник.

Без да поглежда екрана, тя седна на стола, протегна ръка към чашата си и крадешком се огледа. Когато се увери, че се радва на кратък миг на анонимност, Куин завъртя чашата на триста и шейсет градуса и сетне тропна с нея два пъти по бюрото. Това беше задължителен ритуал, към който се бе пристрастила по време на дните си като компютърен консултант. Вярно, действията бяха глуповати, но далеч по-непретенциозни от някои други, измислени от колегите й.

Тя взе молив и леко докосна мишката на компютъра. След миг екранът светна и неясните образи се оформиха в думи.

ТЪРСЕНЕ 1 ИЗПЪЛНЕНО

ТЪРСЕНЕ 2 ИЗПЪЛНЕНО

Куин въздъхна облекчено, натрака няколко команди и се увери, че двете отделни програми за търсене са изпълнили заданията си. И най-важното беше, че втората, нейната, не се е прецакала, зациклила или блокирала. Тя се залови да разпечатва и докато преглеждаше някои окончателни детайли, принтерът започна да бълва резултатите от търсенето. Куин прочете на екрана автоматичната информация за изпълнението на програмите и усмивката й стана по-широка. Търсачката й бе работила цели седемдесет и пет процента по-бързо и бе използвала значително по-малък трафик по мрежата.