Кайл Милс - Човекът без сянка

— Познай кой е!

Бяха изминали вече петнайсет минути, когато две ръце, отрупани с пръстени, закриха очите й и прекъснаха наблюдението на екрана.

— Здравей, Кати!

Приятелката й се отпусна на свободния стол и Куин отново можеше да вижда.

— Все пак ще обядваме ли заедно? — попита Кати и взе месингово преспапие от бюрото, разглеждайки го с престорен интерес.

— Да. Само трябва да свърша нещо.

Кати се наведе напред и се опита да види какво има на екрана.

Куин се намръщи и започна да подава команди на компютъра.

— Не съм била толкова навътре в сградата „Джон Едгар Хувър“ — продължи Кати. — Мислех, че тук изтезават заподозрените.

Куин поклати глава, без да отклонява вниманието си от работата.

— Не. Правят го в дъното на залата. Там изтезават служителите.

— Ако мислиш, че на четвъртия етаж е по-хубаво, трябва да си луда. Хайде, готова ли си? Умирам от глад.

— Трябваше да стартирам търсенето, за да свърши, докато се върна.

— Какво търсиш?

— Свестен мъж.

— Ще ме убиеш. Кажи сериозно.

— Фантоми.

— Какво? Не можеш ли да ми кажеш? Да не би да е нещо свръхсекретно?

Куин натисна ENTER и остави компютъра да систематизира параметрите на търсенето.

— Не се шегувам. Знаеш ли какво е Съдебномедицински индекс?

— Част от базата данни за ДНК, нали?

— Впечатлена съм! Всъщност това е секцията, която съхранява информацията за неразкритите случаи. Например ако някой извърши престъпление в Мичиган и остави кръв, слюнка или други следи, неговият ДНК подпис ще бъде вкаран в базата данни на полицията в Мичиган и оттам — в главния компютър на ФБР. Да речем, че някой остави същата ДНК например… в Калифорния. Съдебномедицинският индекс ще установи съвпадението и ще уведоми двата щата, че случаите са свързани.

— И чии фантоми търсиш?

— Моите. Трябваше да обновим част от техническата база и аз променям програмата, за да може да я приеме. Както и да е, вкарах измислен ДНК подпис с номер на досие в базата данни на всичките петдесет щата. И сега ще задействам програмата за търсене, която написах, за да видя дали ще ги намери. Ако имам късмет, ще запазя работата си.

— Наричаш го късмет? Тогава да разбирам ли, че това е проблемът?

— Какво искаш да кажеш? Какъв проблем?

— Ами миналата седмица имаше такъв вид, сякаш някой е прегазил котката ти с косачка за трева.

Куин отново насочи вниманието си към монитора и се престори, че подава команди, опитвайки се да избегне изпитателния поглед на приятелката си.

— Заради Дейвид е, нали? — попита Кати, наблягайки драматично на всяка дума.

— Не знам за какво говориш.

Кати грабна календара до монитора. Куин се забави и не можа да й попречи.

— Хайде, Кати, върни ми го!

— О, искаш го, а? — Кати отдалечи стола си и започна да прелиства страниците.

— Говоря сериозно, Кати…

— Шестнайсети юни. Зарежи Дейвид. — Кати прелисти няколко страници. — Десети август. Разкарай Дейвид. — Още няколко страници. — Втори септември. Изритай Дейвид.

Куин скочи от стола и грабна календара от ръката на приятелката си.

— Добре, добре, смотанячка съм, но не е необходимо да го изтъкваш.

— Господи, момиче, какво толкова ви свързва? Един достолепен и изтънчен служител на ЦРУ с идеален задник може да си намери някоя не толкова недодялана като теб.

— Не съм недодялана, а провинциалистка.

— А, да. Извинявай. Най-важното е, че той се е превърнал в мижитурка. Какво има този път?

Куин въздъхна и се отпусна на стола.

— Едно от поредните му служебни партита. Знаеш как е. Шайка типове със съвършени прически, чиято работа е да носят кафе на хората в Лангли. Държат се така, сякаш управляват света. И когато е около тях, Дейвид също започва да се държи превзето, сякаш знае всичко, и да говори с мен като с идиот.

— Нещо ново? Това сме го чували.

Куин погледна през рамото на Кати към мъжете и жените, които се движеха из голямото претъпкано помещение, където се намираха повечето компютри на ФБР.

— През почивните дни ще скачаме.

— Какво? Ще скачате от самолет?

Куин кимна.

— Намерих страхотно място. Обучават те един ден и после те пускат да скачаш. Заедно с теб скачат двама души и единият те снима с камера. От няколко месеца убеждавам Дейвид и той обеща да отидем този уикенд. Сега казва, че трябва да идем на купон, а после ще бъде много зает.

— Ако ни е създал да скачаме от самолети, господ трябваше да ни направи удароустойчиви.

Куин сви рамене.

— Мислех, че ще е нещо ново и вълнуващо.