Кайл Милс - Човекът без сянка

— Куин… Аз… Щеше да изглеждаш много красива.

— Щях да изглеждам като средно скъпа проститутка, натруфена с дрехи от „Лора Ашли“.

Тя видя как изписаната на лицето му изненада се превърна в гняв. Дейвид Бергън беше свикнал да има последната дума, особено що се отнасяше до жени.

— Какво се опитваш да докажеш, Куин? Че си много умна и красивата външност не ти трябва, за да успееш? Слез на земята. Вече не живееш във ферма в Дог Пач, Западна Вирджиния. Тук е Окръг Колумбия. Важно е как изглеждаш и как се държиш. Ако наистина искаш да станеш агент на ФБР, научи правилата на играта.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Дог Пач, Западна Вирджиния. Тази вечер сме пълни с комплименти, а?

Дейвид явно се притесни и осъзна, че е прекалил. Куин вдигна ръка и му направи знак да мълчи, преди да е започнал да отстъпва и да увърта.

— Виж какво, Дейвид, не мисля, че планът за тази вечер е добра идея.

— Какви ги говориш?

Тя въздъхна отчаяно, мина покрай него и тръгна към вратата.

— Куин! Къде отиваш?

Тя спря, сложи ръка на дръжката на вратата и се обърна към него.

— Ще се разходя с колата. Трябва да помисля. Имаш ли нещо против?

— За нищо на света — заяви той с онзи предупредителен авторитарен тон, който тя ненавиждаше. — Отиваме на купона. Хората ще питат за теб. Как ще изглеждам в очите им, ако не се появиш?

— Ще изглеждаш като ерген. Заключи вратата, след като излезеш.

Куин придърпа високото столче малко напред и подпря лакти на масата за билярд. Малкият бар беше почти празен, с изключение на един мъж, който много приличаше на Ейбрахам Линкълн, и обслужващата го висока жена. Куин откри заведението случайно, докато учеше в университета в Мериленд. Препъвайки се по калдъръмената уличка в един и половина сутринта заедно с неколцина приятели, тя бе решила, че се нуждаят от още по една бира, преди да тръгнат от Балтимор и да се върнат в общежитието. Влязоха в първия бар, който видяха, и прекараха там два часа, като се смееха истерично и се опитваха да играят билярд, без да паднат по лице.

Следващия уикенд те пак отидоха в малкия бар. Намериха го чак след като комбинираха откъслечните си спомени и съставиха груба карта. А след седмица започнаха да се отбиват там всеки ден и набързо да изпиват по една бира.

Куин и приятелите й се дипломираха, разпръснаха се из страната и престанаха да поддържат връзка. Но тя продължи да посещава заведението. Харесваха й клаустрофобичното усещане, че разноцветните плочки на тавана са надвиснали точно над главата й, мирисът на старо дърво и плесен и лавиците, отрупани със сувенири за Елвис Пресли. Това я връщаше към онзи период от живота й, когато всичко беше ново и вълнуващо. Преди реалността да го атакува толкова безмилостно.

Куин изправи рамене и се протегна, сетне продължи да преглежда листовете, разпилени по масата за билярд. Тя се върна в началото на програмата си за търсене в Съдебномедицинския индекс, присви уморените си очи и се вторачи в безкрайните редове. Беше й трудно да чете на оскъдната светлина, но главоболието, заплашващо да я завладее, бе победено от трите и половина халби бира, които изпи. Нямаше нищо по-добро от комбинирането на неразгадаеми пречки в програмирането с алкохол, за да отвлечеш вниманието си от катастрофалния си личен живот.

В отсрещната страна на бара бедрата на Елвис се поклащаха хипнотично и часовникът в стомаха му показваше един. Куин седеше тук от четири часа и преглеждаше едно и също нещо отново и отново. Алгоритъмът на програмата за търсене беше елементарен — задача, с която би се справил и гимназист. Компютърът само трябваше да отвори базата данни и да сравни цифрите, обозначаващи фрагментите ДНК. И ако намереше еднакви фрагменти, ги изплюваше. Елементарна работа. Затова откъде се бяха появили петте попадения и защо старата търсачка не ги бе открила? Двете програми в основни линии работеха по един и същ начин.

Куин прерови листовете на масата за билярд и намери резултатите, подадени от нейната програма.

— Мериленд, Ню Йорк, Оклахома, Орегон и Пенсилвания — измърмори тя.

Каква беше връзката? Куин бе прочела информацията за базата данни на всеки щат, но не откри значителни несъвместимости между хардуера и програмното осигуряваме. И не знаеше къде още да търси.

— Затваряме. Всички вън.

Куин вдигна глава и видя, че старецът се обърна нестабилно на стола си и се вторачи в нея. Барманката хвана брадичката му и обърна лицето му към себе си.