Кайл Милс - Човекът без сянка

— Мислиш, че е агент на ФБР?

Куин извади края на химикалката от устата си и написа НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ с големи букви в горната част на белия лист пред себе си.

— Какво знаем за този човек? Методът му на действие е различен при всяко престъпление. Това е нещо обичайно, докато убиецът усъвършенства сценария си. Но може да предположим, че почеркът му остава същият.

— Объркваш ме.

— Методът е начинът, по който убиецът извършва престъплението — скучните детайли, като например дали влиза през прозореца или през вратата и дали си слага ръкавици. Почеркът е какво прави, за да… ами… да изпита удоволствие. Почеркът обикновено е един и същ, защото той трябва да направи онова, което го вълнува, иначе няма смисъл да извършва престъплението. В случая убиецът завързва жертвите, изнасилва ги и ги изтезава със скалпел или с някакъв друг остър предмет.

— Откъде знаеш всички тези неща? Мислех, че си компютърен програмист.

— Ами прочетох ги.

Ерик се намръщи, но не каза нищо.

— Може да предположим, че не познаваме цялата картина. Съмнявам се, че убийството през 1989 година е било първото.

— Защо смяташ така?

— Полицейските лаборатории в отделните щати съвсем наскоро получиха федерално финансиране, за да започнат да въвеждат ДНК доказателства от стари случаи. Засега повечето са успели да стигнат до края на осемдесетте години. Може да е случайно, че първото ДНК доказателство е от онзи период, но се съмнявам. Мисля, че докато криминалните лаборатории в различните щати се връщат назад във времето, този тип ще продължава да се появява.

— Ако е оставял ДНК доказателства.

— Да. Той се е опитал да прикрие убийството през 1989 година. Ако е сторил същото и при предишните си престъпления, така че да изглеждат като нещастен случай, или просто не е оставил проба, няма да са регистрирани в базата данни.

— Искаш да кажеш, че този тип може да е убил още стотина жени.

Неизвестно защо, като чу тази цифра, Куин се разсея. След миг тя отново се върна към мисълта си.

— Ако разгледаме първите убийства, ще видим, че жертвите са жени, каквито извършителят явно харесва — на около двайсет и пет години, добре образовани и физически привлекателни. Това е много важно за него. Той превръща фантазиите си в представление, в което жертвите са актриси. Явно има много силно въображение.

— Знаеш всичко това от книга, която си прочела?

Куин се прокашля нервно.

— Ами всъщност я прегледах набързо. Но бяха две.

— Две книги? В такъв случай, моля те, продължавай.

— Хей, не ми говори така! — В гласа й прозвуча леко раздразнение. — Ако мислиш, че можеш да се справиш по-добре…

Ерик вдигна ръце.

— Успокой се, Куин. Не мисля, че ще се справя по-добре.

— Нататък. Извършителят вероятно е бял мъж. Съмнявам се, че е започнал да убива, преди да е навършил двайсет и пет години, затова сега вероятно е на трийсет и пет, дори по-възрастен. Обича да властва, егоист е и притежава способността да бъде доста очарователен, когато поиска. Определено е интелигентен над средното ниво и може би е завършил колеж. По всяка вероятност взима сувенири след убийствата, за да ги преживее отново вкъщи. Може да е всичко — снимки на жертвите или дори видеофилми. Дрехи, бижута, части от труповете. И може би колекционира садомазохистична порнография.

Куин вдигна глава от тефтера си и видя, че Ерик е пребледнял.

— Добре ли си?

— Да.

— През периода, за който имаме информация, той става все по-дързък. През 1989 година полага усилия смъртта на момичето да прилича на злополука. Но не прикрива убийството през 1991 — или защото не е могъл, или защото не му е пукало. А после, през 1992, го прекъсват. Още едно доказателство, че става небрежен. Вероятно губи контрол. Или установява, че е контролирал положението твърде добре и се нуждае от опасност, за да изпита тръпката на риска.

— Но после всичко се променя — прекъсна я Ерик. — Спомняш ли си „катарзиса“, който почувствах, когато убих приятелката си?

Куин изтръпна, когато той извади психологическия портрет, който му бе съставила.

— Прекъснали са го и това го е уплашило. Достатъчно, за да промени драстично метода си…

— Но не си сигурна.

Тя сви рамене.

— Първите три убийства са извършени на няколко часа път едно от друго и вероятно близо до дома му. Този вид убийци избират места, където се чувстват добре. Може би е решил, че ченгетата стесняват кръга, затова е разширил зоната си на действие.

— Добре. Звучи логично. Но изборът на жертвата? Каза, че такива убийци търсят определен тип жени, които да участват в игрите им. А последните две жени са необразовани и изглеждат съвсем различно от първите три…