Кайл Милс - Човекът без сянка

— Не ти ли се струва адски тъпо? Защото за мен е така.

Ерик Туейн се премести, за да се скрие по-добре. Те стояха в гаража на Луис Крейтър, който се намираше в покрайнините на трийсет минути път от Вашингтон. За щастие помещението бе хлътнало малко под нивото на улицата. Вътре бе паркирана мазда, която обаче не им осигуряваше особено добро прикритие.

— Казах ти, че Луис Крейтър е на конференция в Атланта — рече Куин и продължи да оглежда вратата от дърво и стъкло, водеща към кухнята.

— Не ми пука, дори ако… — Ерик изведнъж осъзна колко високо говори и започна да шепне. — Не ми пука, дори ако обикаля земята с космическа совалка. Той е агент на ФБР и можеш да ми вярваш, като ти казвам, че тези типове нямат чувство за хумор. Ако смяташ, че е виновен, защо не идем до телефона и не се обадим на някого?

Куин се обърна към него. Изражението й беше неразгадаемо.

— На кого да се обадим, Ерик? В разработването на КСИД са участвали множество влиятелни хора. Ами ако греша и Луис не е човекът, когото търсим? Ако се свържем с неподходящ човек? Трябва да бъдем сигурни.

Тя насочи вниманието си към хартиения плик на пода и изсипа съдържанието му в ръката си.

— Това ли купи от железарията? Куин… трябва да поговорим.

Без да му обръща внимание, тя залепи вакуумна чаша на стъклото и очерта кръг около него с резачка.

— По дяволите! — измърмори Ерик, поглеждайки към улицата.

Преди няколко минути кварталът беше безлюден, но сега в далечината се видяха неясни силуети. Той предположи, че някакви хора са излезли да разходят кучетата си и използват сумрака, за да ги пуснат да удовлетворят нуждите си на съседските полянки. Никой не вървеше към тях. Вероятно хората бяха достатъчно умни, за да се насочат към дворовете на съседи, които нямат оръжие.

Докато Ерик се уверяваше, че няма да ги безпокоят още няколко минути, Куин вече протягаше ръка през малката дупка в стъклото и отключваше. Миг по-късно тя вече стоеше в тъмната кухня и се взираше към него.

— Идваш ли?

Той стоеше и гледаше отворената врата. Беше достатъчно глупав да стигне толкова далеч, затова можеше да отиде и до края. Това беше по-добре, отколкото да се мотае около гаража и да чака някоя възрастна жена с пудел да го забележи и да извика ченгетата. Той тръгна, а Куин се обърна и изчезна в къщата.

Кухнята беше безупречно чиста и подредена. В сумрака се виждаше част от всекидневната, която също изглеждаше необитаема.

Безумието на ситуацията го порази с пълна сила. Ерик спря и се облегна на хладилника, отказвайки да продължи по-нататък. През последните десет години той непрекъснато се опитваше да отбягва ченгетата. А сега позволи да бъде убеден да нахлуе с взлом в дома на агент на ФБР от жена, която вероятно бе избягала от клиника за психичноболни.

— Много умно! — измърмори Ерик.

В същия миг Куин се появи от ъгъла и настойчиво му направи знак. Той въздъхна и я последва по стълбите към втория етаж.

Тя спря в средата на коридора и посочи малка спалня.

— Започни оттам. Търсим косми със запазени корени или изрязани нокти — всичко, от което може да се вземе ДНК проба.

Ерик кимна без ентусиазъм и щракна електрическия ключ на стената. Внезапният блясък го накара да се почувства още по-нервен, макар че всички транспаранти в къщата бяха платно спуснати.

Мивката беше стерилно чиста. Там нямаше да намери нищо. Тъкмо бе коленичил и изви врат, за да огледа зад тоалетната чиния, когато Куин безшумно се промъкна зад него.

— Ерик!

Той се стресна и удари главата си в тоалетната чиния. Почувства още по-силен прилив на адреналин.

— Господи! Полудя ли? — прошепна Ерик, седна на ръба на тоалетната чиния и потърка главата си, въобразявайки си, че вече усеща цицина под гъстите си коси.

— Погледни — рече Куин, без да обръща внимание на нещастието му, и гордо му показа брой на списание „Пентхаус“. — Какво ти казах? Той колекционира порнографии.

— Ти каза садомазохистична порнография. Това е „Пентхаус“.

Тя прелисти списанието до средата, където имаше снимка на жена само по черни кожени ботуши, седнала в неприлична поза.

— Шегуваш ли се? Виж колко е вулгарно.

— Престани, Куин! Признавам, че това не е изкуство, но половината мъже в Америка са абонирани за „Пентхаус“.

Куин погледна възмутено снимката за последен път и затвори списанието.

— Намери ли нещо?

Ерик поклати глава.

— Струва ми се, че той не използва тази баня. А ти намери ли нещо?