Кайл Милс - Човекът без сянка

— Но са горе-долу на същата възраст и имат подобно телосложение.

— Да. Но възможно ли е да промени предпочитанията си?

— Не знам — отговори Куин и бавно поклати глава. — Логично е да се пренасочи към жертва, за която вече съществува риск от насилие, или там, където има очевиден заподозрян…

— Но по принцип в действията на психопата няма логика.

Куин се облегна назад на стола и хвърли химикалката на масата.

— Не се опитвам да се правя на експерт.

— Обаче явно си мислила за тези неща. Предполагам, че си стигнала до някакъв извод.

— Не знам.

— Разбира се, че знаеш. Но не искаш да кажеш.

Тя бе прекарала твърде много време с Дейвид и неандерталските му приятели и не бе свикнала мъжете да разгадават мислите й толкова лесно.

— Нали не връщаш подозренията към мен? — попита Ерик.

— Не. Комбинирай думите ми с онова, което знаем за потулването на истината.

— Аха. Загадъчният агент на ФБР.

— Имаш ли по-добра идея?

— Не го казах, за да те критикувам.

Куин тихо въздъхна.

— Съжалявам. Уморена съм.

— Накъде води всичко това, Куин? Към някой от ФБР, който притежава достатъчно власт, за да поръча да програмират КСИД така, че да заобикаля ДНК профила на убиеца?

— Като се замисля, това също се вписва в нещата, които знаем. Агентът на ФБР би имал информация за жени, за които съществува риск от насилие, от достъпа си до полицейските доклади. Затова е знаел къде да намери последните две жертви.

— И има достъп до Куонтико, за да повреди колата ти?

Тя кимна.

— Не ме дръж в напрежение, Куин. Кой е убиецът?

На Куин й беше трудно да произнесе на глас името. Но нямаше друго обяснение за всичко, което се бе случило.

— Бившият ми шеф. Луис Крейтър.

Ерик повдигна вежди в недоумение, но не каза нищо.

— Той имаше властта да ме премести — започна тя. — Наясно е с КСИД от самото начало. Наредил е да ме наблюдават в Куонтико, за да разбере дали продължавам да ровя. Луис Крейтър е бял мъж на подходяща възраст и е точно такава личност. Той изгони външните доставчици, които инсталираха КСИД, и укрепи контрола си върху системата…

Ерик се вторачи в Куин. Нещо у него още я караше да се чувства неловко. Въпреки всичко, което знаеше от досието за убийството на Лиза Еган, той сякаш я гледаше през двустранно огледало. Дали сериозно обмисляше думите й, или само й се подиграваше и се преструваше, че й помага, защото нямаше какво друго да прави, освен да се върне в празната си къща?

— Добре — каза Ерик. — Да допуснем, че имаш право. Как е завербувал хора да му помагат? Ако шефът ти е бил в третата кола, тогава кой е бил мъжът, дето се е опитал да те хване?

Въпросът беше уместен, но Куин нямаше задоволителен отговор.

— Съучастник? Съществуването на изнасилвачи садисти, работещи в екип, би било прецедент. Или може би е излъгал някой агент и си е осигурил помощта му.

Това би обяснило и замесването на Дейвид, ако се предположи, че е въвлечен, а Куин не е откачила.

Ерик поклати глава.

— Няма съучастник. Иначе щяха да програмират КСИД да заобикаля и неговата ДНК, а ти си открила само един прикрит фрагмент, нали? И не е агент. Убиецът не би рискувал да бъде разобличен, без да е необходимо. Щеше да те премахне лично. По дяволите, ти отговаряш на профила на жертвите му!

Това прозрение се въртеше в съзнанието й почти от началото на цялата история. Куин отбягваше да си представи как лежи гола на пода със завързани с телени закачалки ръце и крака, а психопатът се е навел със скалпел над нея, но тази мисъл ставаше все по-натрапчива.

— Възможно ли е да е осъден престъпник? — попита Ерик, разсъждавайки на глас. — Човек, когото е пуснал на свобода и сега му е длъжник? Казваш, че контролира КСИД, нали? Ами ако от време на време скрива по някое доказателство и го използва, за да изнудва?

— Предполагам, че е възможно.

— Тогава да се обадим на хората, създали програмата, да ги попитаме дали Крейтър им е наредил да я модифицират и — готово. Ще получиш отговора на въпроса си.

Куин отпи глътка кафе и едва го преглътна. Студено не беше по-хубаво, но захарта и кофеинът щяха да свършат работа.

— Няма да стане. Дори да знаех кой е програмирал системата, едва ли би обсъждал с мен секретна правителствена поръчка. Особено ако Крейтър му е забранил. А предполагам, че точно това е направил.

Ерик се намръщи. Очевидно беше съгласен с логиката й.

— Извинявай, че питам, но според теб какво трябва да направим? — каза той.