Кайл Милс - Човекът без сянка

— Снощи някой се опита да ме убие.

— Какво? — Той прикри ироничната си усмивка.

— Знам, че вероятно не ми вярваш, но е истина. Някой умишлено бе повредил колата ми така, че да спре на усамотено място на пътя за Западна Вирджиния. Появи се един мъж, който насочи пистолет срещу мен.

— И как се измъкна?

— Ударих го с крика и взех пикапа му.

Това изглежда го притесни.

— Куин… Пак помисли. Сигурна ли си, че е насочил пистолет срещу теб? Не си ли уплашена от всички тези разкрития и само ти се е сторило така? Как разбра, че колата ти е повредена умишлено?

Тя се намръщи и присви очи. Ерик разгада изражението й, схвана намека и млъкна.

— Израснах във ферма — студено каза Куин. — Разглобявах и сглобявах колата със завързани очи. Можеш да бъдеш сигурен в това.

Отначало тя смяташе да му разкаже и за Дейвид, но разбра, че ще направи грешка. Ерик явно беше склонен да стигне до извода, че е напълно откачена. Пък и самата тя още не можеше да прецени дали подозренията й към Дейвид са основателни. Онази нощ беше сигурна, но сега започваше да се пита дали не са резултат от случилото се преди това на пътя.

— Съжалявам, Куин. Не знам какво да ти кажа.

Тя натъпка папките в раницата си.

— Разбирам. Искам само два часа. След като прегледаш документите от разследванията и другите неща и все още мислиш, че съм луда…

— Не мисля…

— Мислиш. И ако след два часа не си променил мнението си, тогава може да си тръгнеш. Какво ще изгубиш?

В стаята без прозорци не се чуваше друг звук, освен прелистването на страници, докато Ерик четеше досиетата. Куин не бе проронила дума от час. Дори не помръдваше, а само от време на време го поглеждаше, когато той вдигнеше глава и се обърнеше към нея.

Ерик бе стигнал почти до края на четвъртата папка и масата, до която седяха, беше отрупана със съдържанието й — статии от вестници, анализи на ДНК, ужасяващи снимки и доклади. Цинизмът и подозрителността му, които бяха толкова очевидни в началото, намаляваха с всяка прочетена страница.

Куин забеляза, че той започна да чете по-бавно, когато се приближи до края на четвъртата папка, и изпита състрадание към него. Беше останала само една неотворена папка — разследването на смъртта на Лиза Еган. И на неговия живот.

Ерик не изглеждаше готов да я прочете и на Куин й хрумна да наруши мълчанието, за да му даде възможност да отложи отварянето на папката. Но после реши да си държи устата затворена. Той трябваше да прочете всичко и да вземе решение дали да й помогне, или не.

Ерик спря да чете и облегна глава назад на стола. Дишането му забави ритъма си и тялото му се отпусна, създавайки илюзията, че той спи с отворени очи.

Минута по-късно Ерик излезе от унеса, изправи се и извади страници от тефтерче, скрити до задната корица на папката.

— Ерик, чакай — извика Куин, скочи от стола и се подхлъзна на половината път към него.

Внезапното движение и звукът го стреснаха, но не забавиха рефлексите му. Той дръпна стола си назад и грабна страниците точно когато Куин посегна към тях.

— Какво има? — попита Ерик, отстъпи още назад и разгърна листчетата. — Нещо, което не трябва да видя?

— Нищо. — Куин бързо заобиколи масата.

— Ерик Туейн — прочете той и се обърна с гръб, пазейки страниците с тялото си, когато тя се опита да ги измъкне от ръцете му.

— Моля те, Ерик. Забравих, че са там. Аз само…

Той скочи от стола и изтича на безопасно място.

— Предполагам, че това е твоят почерк. Моята психика според Куин Бари, а?

— Престани, Ерик. Това са само размисли. Не означават нищо…

— Не искаш ли да знаеш как си се представила?

Куин отчаяно се отпусна на стола. Едва ли щяха да станат приятели.

— Докъде бях стигнал? А, да, до мен.

Тя се хвана за главата.

— „Ерик Туейн — прочете той. — Твърде висок коефициент на интелигентност, за да бъде измерен. Приет в колеж на дванайсет години. Сигурно се е чувствал изолиран в гимназията. Предполагал е, че ще се представи по-добре в колежа. Но става по-лошо. Съучениците му установяват връзки, но той не може. Туейн е аутсайдер — навлиза в пубертета без момичета на неговата възраст около него.“

— Хайде, Ерик. Остави това.

— Не, не. Дотук си се справила страхотно… — каза той и продължи да чете. — „Началото на 1989 година. Петнайсетгодишен. Назначава Лиза Еган за своя асистентка. Започват връзка. Млад за изнасилвач садист. Но от друга страна, от години живее в света на възрастните.“

Ерик я погледна.