Кайл Милс - Човекът без сянка

Тя беше сигурна, че той не я чу. Скоростта, с която Ерик прелистваше страниците с програмата, продължи да се увеличава, докато стигна до степен, при която беше невъзможно да чете и да осмисли оградените секции.

— Редовете, които съм отбелязала, са разпръснати из програмата. Бяха скрити умишлено. Малко е сложно, но…

— Това е функцията „ако-тогава“. — Ерик посочи първата страница. — Ето тук. Ако фрагментът ДНК съдържа 8,11, тогава програмата прескача на следващата запаметена секция.

Той прелисти няколко страници.

— И после тук, ако фрагментът включва 7,9.3, програмата отново продължава напред. Последната секция проверява дали въпросните математически изрази са подредени в правилния ред и после ги игнорира.

Куин се вторачи в него и изведнъж се почувства още по-несигурна. Стори й се невероятно, че Ерик разбра всичко това толкова бързо, без да познава програмата. Тя явно не прикри добре безпокойството си, защото когато я погледна, той наклони глава на една страна и рече:

— Забрави ли, че съм бог по математика?

Куин прехапа устни, но после реши да не поставя под съмнение думите му. Поради две причини. Първо, тя нямаше представа колко знае човек, овладял висшата математика още в началното училище. И второ… нямаше резервен план.

— Да, имаш право.

— И така, искаш да кажеш, че тези редове от програмата са я карали да подминава определен ДНК подпис. Но в твоята програма тези редове липсват. — Той хвърли листовете на коленете й. — И до какъв извод стигна?

— Не съм сигурна — откровено отговори Куин. — Само знам, че когато повдигнах въпроса, незабавно ме преместиха и извикаха първите програмисти да довършат работата. Отне им около един ден да „оправят“ системата, за да не се появят още попадения.

Ерик потърка брадичка и се загледа в младото семейство, което се приближи до масите пред колата им.

— Смятам, че накрая все пак ще стигнем до теорията на конспирацията.

— Не ми ли вярваш?

— Съжалявам, Куин, но се запознах с много агенти на ФБР, докато ме разследваха за убийството на Лиза. Не съм техен фен, но ако не друго, поне са изключително старателни. Твърдиш, че умишлено прикриват някакъв психар, който броди насам-натам и убива жени, но аз не го разбирам. — Той посочи листовете на коленете й. — Това може да са остатъци от стар тест, който са правили.

— Отначало и аз помислих така. От съображения за сигурност КСИД дава съвсем ограничена информация на запитванията — само номера на досието и местоположението на полицейската лаборатория. И аз поръчах документите от разследванията.

— Мислила си, че те не съществуват. Че са фикция.

Куин кимна.

— Е, и?

Тя протегна ръка към раницата си и я сложи между седалките.

— Как мислиш, че те намерих? Пет полицейски досиета и пет изчезнали или мъртви жени. Реални случаи и реални хора. И има повече неща, които ги свързват, освен ДНК подписа.

Ерик докосна една от папките, но не я разтвори. Очите му се замъглиха и той сякаш се пренесе на друго място за няколко минути.

— Помислила си, че съм аз.

Куин усети, че се изчервява, и измърмори:

— Всички останали имаха непоклатимо алиби.

Държането му се промени. Неизвестно защо, той сякаш изведнъж започна да й вярва.

— И се намъкна съвсем сама в къщата на човек, който според теб убива жени, за да го разпитваш.

— Съжалявам, Ерик. Аз…

Той вдигна ръце.

— Не се извинявай. Не знам, Куин. Може и да си откачена, но трябва да призная, че си умна. Имам предвид… — Ерик изведнъж млъкна и се усмихна многозначително. — Но ти всъщност не ме разпитваше, нали? Обиколи стаята и отиде в банята. Търсеше ДНК.

Куин се вторачи в таблото.

— Предполагам, че си намерила каквото си търсила.

Тя кимна, но не го погледна.

— Изпратих няколко твои косъма в частна лаборатория за анализ на ДНК. Не съвпадна с тази на извършителя.

— Аха… Е, колкото и да ми се иска, това още не доказва нищо. Случаите, които КСИД е свързала, може да са дефект в хардуера или програмна грешка. Подсистемата, която си открила, може да е направена лошо. Няма да е за пръв път.

Куин вдигна глава и се взря изпитателно в него. Той изглеждаше съвсем различен от човека, с когото се бе запознала преди два дни. Очите му бяха сериозни като преди, но сега не заплашваха, а изследваха задълбочено. Изящните черти и атлетичното телосложение, които тогава й се сториха хищнически, бяха изгубили странната си заплашителност и бяха възвърнали красотата си. Куин съзнаваше, че промените може да са плод на въображението й, но това не беше важно сега. Тя нямаше нито възможност, нито време да опознае Ерик Туейн. Налагаше се да рискува.