Кайл Милс - Човекът без сянка

— Да, сър.

Лоуел знаеше, че вече е свободен, но не помръдна.

— Какво има? — попита Прайс.

— Сър, ще трябва да пренасоча почти всичките си хора към тази задача. Няма да ми останат ресурси за…

— Аз ще се погрижа за това — прекъсна го Прайс.

— Да, сър. Благодаря, сър!

— Времето ти започна да тече — каза Ерик Туейн, насочвайки колата към безлюден ъгъл на отбивката за почивка.

— Така ли? И за къде си се разбързал? Среща ли имаш? — попита Куин, но мигновено съжали за думите си. — Извинявай, Ерик. Това беше гадно от моя страна. Не съм спала от известно време и…

Той размаха заканително пръст към нея. Хондата спря пред редица маси за пикник.

— Остават ти само девет минути и трийсет секунди. И ако не чуя нещо реалистично и убедително, ще пътуваш на автостоп до дома си.

Куин знаеше, че заслужава това отношение. Не беше се справила много добре, но щеше да промени нещата. Тя бръкна в джоба си и подаде на Ерик служебната си карта.

— Истинска е. Работя като компютърен програмист във ФБР. Или поне беше така до миналата седмица.

Той разгледа картата и сравни снимката с лицето й.

— Може да си я взела отнякъде. Но говори. Слушам те.

— Трябваше да програмирам отново някои части от КСИД — Комбинирана система за индекси на ДНК. Знаеш ли какво е това?

Ерик поклати глава.

— Полицията във всеки щат има база данни с ДНК подписи, свързани с престъпления и извършители. Тази комбинирана система на ФБР е нещо като централа за събиране, класифициране и разпращане на информация или главен склад за всичко, така че отделните щати да имат достъп до всички данни в национален мащаб.

— Мисля, че знам нещо по този въпрос — каза той и й върна картата. — Взимат кръв от осъдени и заподозрени и използват ДНК характеристиките им както пръстовите отпечатъци. Искаха да им дам кръв, когато разследваха убийството на Лиза.

Куин си спомни тази подробност от досието му.

— Но си отказал.

Ерик сви рамене.

— Не искам да бъда вулгарен, но аз спях с нея. Естествено, че щяха да открият моята ДНК навсякъде в апартамента й. Остават ти осем минути. На твое място бих пристъпил към същността на въпроса.

— Ще трябва да ми позволиш да ти обясня спокойно всичко и да ме изтърпиш още малко. Използването на ДНК за пресяване на заподозрените и за наблюдение на осъдените е само част от функциите на системата. Аз работех върху нещо друго — подсистема, наречена Съдебномедицински индекс.

— И какво по-точно прави тази подсистема?

— Съхранява и категоризира проби от ДНК, взети от местопрестъпления, където няма заподозрян. И по този начин може да бъде установена връзка между някои престъпления.

Ерик изглежда разбра, затова Куин продължи да обяснява по-нататък.

— ФБР ми възложи задачата да модифицирам КСИД, за да може да работи с нов хардуер. Искаха да им излезе по-евтино и не се обърнаха към създателя на оригиналната програма. Направих го и новата ми програма за търсене откри пет попадения, които не бяха разпознати дотогава.

— Под „попадения“ имаш предвид, че програмата ти е свързала пет неразкрити престъпления, между които дотогава не е била установена връзка?

— Точно така. Някой е оставил една и съща ДНК при убийствата или изчезването на пет млади жени. Лиза Еган е една от тях…

Куин млъкна, търсейки нещо в непроницаемото му изражение, което да й покаже дали вярва на думите й, или тя само си губи времето.

— Искаш да кажеш, че Лиза е жертва на сериен убиец, действал в няколко щата, и ФБР не са забелязали това, защото има грешка в системата им? Ако се опитваш да ме убедиш, че правителството, и по-точно силите на реда са некомпетентни, ще трябва да положиш доста усилия. Но ако това, което казваш, е вярно, струва ми се, че трябва да говориш с шефа си, а не да седиш на отбивка от пътя с мен.

Куин отвори уста да каже нещо, но се поколеба. Източникът на информацията й за Ерик Туейн бяха непълното полицейско досие и няколко статии във вестници отпреди десет години. Можеше ли да му вярва? Нямаше начин да бъде сигурна в това. Тя знаеше едно — ако някой имаше мотив да й помогне, това беше той. Убиецът на Лиза Еган не само му бе отнел жената, с която е бил близък, но и бе съсипал живота му.

— Не е грешка — каза Куин, взе раницата си, извади купчина листове и му ги даде.

Ерик веднага започна да ги прелиства.

— ДНК кодовете, които ФБР използва, са цифрени. Тринайсет математически израза, състоящи се от два члена…