Кайл Милс - Човекът без сянка

— Какво става?! — зачуди се тя, изправи се и изтупа дрехите си.

Стори й се невероятно някой да пробие резервоара, докато колата е била на паркинга пред Академията на ФБР.

Куин се пъхна под таблото и освети уреда за нивото на горивото. Той изглеждаше съвсем нов. Сякаш току-що бе монтиран, при това калпаво.

— Какво, по дяволите…

В същия миг тя чу бръмчене на двигател и после я осветиха фарове. Куин се надигна и видя стар пикап, който спря до нея. Мъжът вътре смъкна стъклото.

— Проблем ли имате, госпожице?

Тя сви рамене. Никой автомонтьор не бе докосвал колата й. Куин си я поправяше сама и беше сигурна, че не е сменяла нито един от измервателните уреди.

— Да, предполагам.

Човекът се ухили и изскочи от пикапа.

— Може ли да взема това?

Тя му даде фенерчето, като все още се опитваше да проумее какво се е случило.

Мъжът прегледа двигателя, обърна се, избърса ръце в мазните си джинси и рече:

— Да.

Гласът му я изтръгна от мислите и я върна в реалността.

— Какво?

— Карбураторът.

— Моля?

Той й направи знак да се приближи до него и посочи двигателя.

— Знам много неща за колите — провлачено каза мъжът. — Карбураторът ви е запушен. Проблемът не е сериозен, но няма да можете да помръднете оттук.

Той направи няколко крачки към пикапа си, оставяйки я да гледа двигателя, който изобщо нямаше карбуратор, още по-малко запушен.

Куин се обърна към човека и забеляза кола, която се приближаваше от противоположната посока. Мъжът погледна към автомобила, но сякаш не го видя. Колата спря на стотина метра от тях.

— Вижте какво, на трийсет километра оттук има град. Ще ви закарам дотам.

Куин усети, че дланите й се изпотяват, когато незабелязано започна да отвинтва болта, който крепеше крика от едната страна до двигателя. Тя отговори, долавяйки нервността в гласа си:

— Благодаря, но вече се обадих на „Пътна помощ“ от мобилния си телефон. Ще бъдат тук всеки момент.

Мъжът се усмихна и хвърли бърз поглед надясно, за да се увери, че колата, която бе спряла на пътя, е още там.

— Не мога да ви оставя сама тук. Защо не им напишете бележка?

Куин отвинти болта и стисна хладния метален крик.

— Не се безпокойте.

— Опасявам се, че трябва да настоя — каза той.

Провлаченият му говор изведнъж изчезна.

Мъжът протегна ръка към нея и Куин замахна с крика, като уцели рамото му. Ударът беше достатъчно силен, за да го извади от равновесие и да го повали на пътя. Куин видя изненадата на лицето му, осветено за миг от фаровете на пикапа, и чу изсвирване на гуми, когато третата кола потегли към тях.

Тя стоеше, стискайки крика, без да знае какво да направи. Мъжът се възползва от колебанието й, бръкна под джинсовото си яке и извади пистолет.

Този път Куин го удари по гърдите, използвайки всичката си сила. Тя ясно чу как въздухът излезе от белите му дробове и как пистолетът изтрака на асфалта въпреки шума от приближаващата кола.

Нямаше време. Тя се наведе през отворената врата на колата си, грабна раницата и хукна към пикапа на мъжа. Двигателят още работеше и Куин настъпи педала за газта. Третата кола спря, но след няколко секунди потегли след нея.

Куин усети удара, когато предната броня на автомобила блъсна пикапа отзад. Ръцете й станаха хлъзгави от потта и затрудниха използването на волана, докато се опитваше да се измъкне от преследвачите си. Тя забеляза в огледалото за обратно виждане, че колата зад нея намали скоростта и после отново я увеличи. Този път явно щеше да я блъсне много силно — катастрофата беше сигурна.

В последния възможен момент Куин дръпна назад лоста за скоростите и завъртя волана. Пикапът се плъзна на пътя, разби някаква дървена ограда и започна да подскача през ливада с окосено сено. Сетне калта намали скоростта му.

Куин не отлепи крак от педала за газта, избягвайки препятствията, доколкото това бе възможно с тази бясна скорост. Тя погледна назад и видя, че колата, която я преследваше, е спряла. Забеляза краткотрайно замъгляване на фаровете, сякаш някой мина пред светлините им. Тя наведе глава, продължи да кара напред и когато най-после излезе от черния път, настъпи до пода педала за газта.

Куин бутна празния пикап още няколко крачки напред и после се промуши между него и огромния резервоар. Големият пикап бе скрит зад затворена бензиностанция на осемдесет километра от мястото, където колата й се бе повредила. Тя понечи да се качи в кабината, но усети пристъп на клаустрофобия, затова грабна раницата си, прегърна я, за да се стопли, и се качи отзад.