Кайл Милс - Човекът без сянка

Лиза Еган, жената с прерязаното гърло, била асистентка на Туейн. Двайсет и три годишна по време на смъртта си. Шефът й още не бил навършил осемнайсет.

Първият полицейски разпит на Туейн беше рутинен. Повечето въпроси бяха от сорта дали Лиза е имала врагове или отхвърлени любовници. Но в края на доклада разследващият полицай на име Ренкуист бе записал личните си разсъждения. Ерик бил изключително нервен и разсеян и се изразявал двусмислено. Изглеждал неприспособен към обществото и се чувствал неловко.

Куин протегна ръка към чашата с чай на нощното шкафче и си спомни за едно научно изследване, което й бе попаднало — за децата гении. Не помнеше дали Ерик Туейн бе един от обектите на проучването. Историята беше зловеща — малки деца в безупречно изгладени костюми и рокли се изразяваха с феноменална терминология и безжизнена, механична прецизност. Приличаха на кукли на вентрилок.

Първият разпит бил достатъчен, за да накара Ренкуист да се вгледа малко по-отблизо в младия физик. Алибито му за нощта на убийството изглеждало неубедително — бил в апартамента си и работел със студент. Но според полицията студентът обожавал младия си преподавател и имало вероятност да излъже заради него.

Куин се намести в малко по-удобно положение и прелисти докладите от разследването. Най-изобличаващата улика срещу Туейн се бе появила, когато установили, че е излъгал за взаимоотношенията си с жертвата. По време на разпит в полицията той бе признал, че приятелството му с двайсет и три годишната Еган е надхвърляло границите на професионалния контакт. Седмица по-късно Туейн бе признал, че са имали интимна връзка.

След това разкритие разследването бе фокусирано изцяло върху него. Той бе отказал да даде кръвна проба за анализ на ДНК, позовавайки се на факта, че неговата ДНК несъмнено ще е една от многото в апартамента й и вероятно върху тялото й. По-късно, по съвет на адвоката си, Туейн бе отказал и да се подложи на тест с детектора на лъжата.

Въпреки изтощителното разследване полицаите така и не бяха намерили достатъчно доказателства, за да го изправят пред съда. Накрая детектив Ренкуист бе зарязал случая. Той беше убеден, че Туейн е убиецът, но няма начин да го предаде на правосъдието.

Последните записки в материалите от разследването бяха отпреди няколко години и се отнасяха до факта, че Туейн се е преместил от Мериленд в Окръг Колумбия.

Куин отпи глътка от хладкия чай и отново прочете последния известен адрес на Туейн. Къщата се намираше на по-малко от трийсет километра.

Тя се облегна на таблата на леглото и се загледа в старата изрезка от вестник. Снимката на Ерик Туейн беше некачествена, но достатъчно ясна, за да прочете надписа на фланелката му. Там беше изобразена галактиката Млечния път и имаше стрелка, сочеща към думите „Ти си тук“. Косите му бяха разрошени и висяха небрежно над ушите и яката. Той се бе облегнал смутено на лабораторна маса, отрупана с епруветки и мензури.

Куин дълго гледа снимката, опитвайки се да проникне в съзнанието му, както правеха профайлърите. Искаше да открие дали онова, което го отличава от останалите хора, е отразено в очите му. Гениалност, жестокост, омраза — каквото и да било. Но колкото повече го гледаше, толкова по-малко виждаше. Той просто си беше хлапе. Със скоби на зъбите, акне и така нататък.

Куин остави изрезката и продължи да добавя още към пространните записки, които си бе водила, като задраскваше някои прибързани изводи и вмъкваше разсъждения за детството му.

Сякаш всичко пасваше — неговото местожителство, личностните му черти, миналото и настоящето му, както и липсващите доказателства по време на полицейското разследване.

А може би не.

Тя се смъкна надолу и легна неподвижно сред справочните материали по леглото. Какво знаеше, по дяволите? Четири часа бе преглеждала учебници и досиета на серийни убийци. Това не можеше да се сравни с годините на обучение и подготовка на психолозите от ФБР. И въпреки това те първи признаваха, че понякога объркват нещата.

Какво трябваше да направи? Да зареже всичко? Това беше разумното решение. Да изпрати папките там, откъдето бяха дошли, и да стиска палци никой да не разбере, че са били у нея.

Всичко беше измишльотина на компютъра. Програмата бе свързала група отделни смъртни случаи, между които случайно имаше сходни елементи. Може би нещо странно се бе случило в различните щати при безбройните модификации на хардуер и софтуер. Или поради някаква причина „Модерна термодинамика“ бяха въвели в реални материали от разследвания измислен за теста ДНК подпис и фрагмент. Имаше безброй обяснения.