Кайл Милс - Човекът без сянка

Тя я грабна, метна я през рамо и хукна към сградата, пред която бе паркирала. Според часовника й имаше още трийсет секунди, преди официално да закъснее за първия си работен ден тук.

— Мога ли да ви помогна? — попита жената на рецепцията.

— Опитвам се да намеря Дона Фелдман.

— Успяхте. Аз съм Дона. А вие трябва да сте Куин. — Жената стана и протегна ръка. — Боя се, че сутрешното съвещание на Нейт току-що започна, затова аз ще трябва да ви заведа до бюрото ви. Той ще се освободи около единайсет часа.

Куин се усмихна с разбиране и Дона й направи знак да я последва. Стъпалата, по които слязоха, бяха твърде много за такава малка сграда. Постройката явно имаше повече етажи под земята, отколкото над повърхността.

— Съжалявам за обстановката — каза Дона. — Тук трябва да водиш битка, за да получиш кабинет с прозорец.

— Няма проблем — измърмори Куин. — Единственото нещо, което убива компютърния програмист по-бързо от слънчевата светлина, е заострен кол в сърцето.

Дона се засмя, влезе през отворена врата и тръгна през лабиринт от сиви преградени стаички.

— Ето, това е работното ви място — каза тя и посочи малко помещение с метално бюро и един-единствен син стол.

Куин хвърли раницата си на бюрото, но не седна, нито остави чашата с чая.

— Нейт иска да ви покаже помещенията и после да обядва с вас, ако нямате други планове. Ще се опитам да ви намеря офис материали. Кажете ми, ако ви потрябва нещо.

— Благодаря, Дона!

— Няма защо. Ще се видим по-късно.

Дона тръгна, а Куин се отпусна на стола и се загледа в тавана. Бученето на гласове, проникващо иззад околните прегради, беше малко по-тихо и неясно, отколкото в Окръг Колумбия, но атмосферата беше почти същата.

Куин нямаше какво да прави през следващите няколко часа и безделието не беше добър вариант, защото щеше да заспи на стола само след пет минути. Тя се поколеба, после изсипа на бюрото съдържанието на раницата и нареди листовете пред себе си.

Куин бе мислила за проблема през целия път и беше по-убедена от всякога, че странните програмни инструкции, които бе открила в програмата на МТД, са скрити умишлено. Нямаше друга причина някой да ги разпръсне из цялата система. И за това имаше само едно обяснение — МТД бяха използвали същия метод за тестване на търсачката като нея. Те бяха въвели фантомен ДНК подпис в компютрите на определени щати и после го бяха търсили, докато отстранят неточностите в програмата си. И когато бяха приключили, по неясни причини им бе коствало повече усилия и неприятности, отколкото си заслужаваше, да отстранят фантома от системите на пет щата. За да си спестят труда, те бяха направили така, че програмата да го игнорира.

Куин се усмихна, взе малка купчина листове и ги доближи до лицето си, изучавайки гъстите линии с цифри.

— Куин? Нейт Шейл.

Тя хвърли листовете на бюрото и скочи.

— Господин Шейл, приятно ми е да се запознаем.

Кожата му беше хладна и суха, а ръкостискането — крепко, но не твърде силно.

— Наричай ме Нейт. Наистина се радвам да те видя. Изненадан съм, но се радвам.

— Изненадан?

— Отправих искането преди две седмици. Не бих го нарекъл важно, но идеята беше някой да изглади нещата в една от програмите ни.

Куин присви очи и изкриви устни, преди да успее да се въздържи.

— Добре ли си? — попита Шейл.

— Чудесно. Защо питаш?

— За миг ми се стори, че искаш да изтръгнеш сърцето ми с лъжица.

Супер! Вече успя да смае новия си шеф.

— Всъщност съм болна от грип и снощи не спах добре.

— Съжалявам — каза той с тон, който внушаваше, че й вярва и е искрено загрижен. — Работата не е спешна. Може да се прибереш вкъщи и да си починеш.

— Благодаря, Нейт, но се чувствам добре. Наистина.

Шейл погледна часовника си.

— Дойдох тук за малко през кратката почивка, за да се запознаем. Нека да обядваме заедно и да ти разкажа какво мисля за работата.

Куин се усмихна и кимна. Настроението й се развали още повече, докато наблюдаваше как Нейтън бърза обратно към съвещанието. Ако мислеше, че може да я прати в глуха линия за нещо, което не е нейна грешка, Луис дълбоко грешеше.

Тя се тръшна на стола и набра номер на телефона.

— Луис Крейтър.

— Луис, обажда се Куин.

— Куин — повтори той. Явно не беше доволен, че чува гласа й. — Какво мога да направя за теб?

— Обаждам за онзи бъг…

— Вече не е твоя работа! Сутринта разговарях с момчетата от МТД. Те са отстранили грешката и сега всичко е наред.

— Обзалагам се, че е така.