Кайл Милс - Човекът без сянка

Прайс изстена отчаяно. След миг очите му се отвориха и той вдигна глава на няколко сантиметра от пода.

— Ти не си мъртъв. Защо не си мъртъв? — попита Ерик, сетне осъзна очевидното.

Нямаше причина Прайс да е мъртъв. Марън го искаше жив, за да може да страда, да запомни, че той е причинил смъртта на най-близките си хора, и да прекара последните години от живота си, питайки се какво точно е сторил на дъщеря му онзи извратен тип, преди да я убие.

Ерик отново допълзя до него, сграбчи го за сакото и го повдигна. Воят на сирените се усили.

— Съвземи се, нещастнико!

Тялото на генерала остана отпуснато, но очите му започнаха да се движат. Ерик видя, че Прайс го позна.

— Ставай, мамка ти! — извика Ерик и го изправи.

Прайс леко се олюля, но изглежда можеше да стои без чужда помощ. Освен обляния му в кръв гръб и тъмната синина на челото, не личаха други рани. Всъщност Ерик не беше сигурен дали кръвта, сред която Прайс лежеше, е негова.

— Махаме се оттук. Веднага!

Ерик сграбчи Прайс и го повлече към задната част на къщата, но генералът се възпротиви с изненадваща сила.

— Жена ми…

— Мъртва е.

— Не. Не може да бъде. Аз…

Ерик вкопчи пръсти в реверите на сакото му и го доближи до лицето си.

— Можеш да ми вярваш, генерале. Благодарение на теб станах експерт по смъртта.

Прайс се дръпна назад, спъна се и неволно се обърна към мъртвата си дъщеря.

Ерик го хвана, преди да е паднал на пода, уви ръка около врата му и запуши устата му. Риданията на Прайс утихнаха. Той протегна ръце към дъщеря си, но нямаше сили да окаже съпротива, когато Ерик го дръпна назад. Полицейската кола се приближи по алеята и по стените в къщата започнаха да се въртят зловещи червени и сини светлини.

Отговорът на въпроса, който Ерик си бе задал по-рано, го осени, докато излизаха през задната врата и бягаха в студения дъжд. Ако Прайс не можеше или не искаше да му помогне да намери Куин, Ерик знаеше какво да направи — да удуши негодника. И щеше да се наслаждава на всяка минута.

Ставаше все по-трудно да влачи Прайс в дълбоката кал. Нещата се влошиха, когато генералът излезе от унеса и започна да се съпротивява, като се гърчеше и дращеше ръката около врата си. Ерик го хвана по-здраво и продължи да върви, затъвайки на всяка крачка.

Земята под краката му стана твърда едва когато навлязоха в гъста горичка, намираща се на двеста метра от къщата. Ерик тръгна по-бързо, а Прайс се замята още по-ожесточено. След трийсет секунди те стигнаха до дървена ограда, опасваща задния двор на ярко осветена къща в края на горичката. Ерик блъсна Прайс по лице на земята и се стовари върху него.

— Престани! — през стиснати зъби прошепна той.

Прайс опита да се освободи, затова Ерик бутна лицето му в калта и го задържа там. Не беше особено горд от задоволството, което почувства, когато въздухът в белите дробове на генерала свърши, но вече не му пукаше. Движенията на Прайс станаха по-бавни и Ерик пусна главата му.

— Ще се разберем ли, генерале?

Стори му се, че Прайс отново се кани да се съпротивява. Но тялото на генерала се отпусна и главата му бавно клюмна към земята.

— Единствената причина да не те убия още сега е защото трябва да ми помогнеш да намеря Куин.

— Мислиш ли, че ми пука? — Гласът на Прайс бе едва доловим.

Присъщите му авторитарност, увереност и властност, които излъчваше по време на първата им среща, бяха изчезнали. Сега той беше незначителен и безпомощен.

— Да. Мисля, че ти пука. Защото ако намерим Куин, там ще бъде и Марън. Предполагам, че искаш да му кажеш нещо след онова, което направи със семейството ти. Или не ти пука и за тях?

Това вече предизвика реакция. Прайс се опита да се извърти, но нямаше сили. Ерик отново блъсна лицето му в земята и почти веднага го пусна. Този път Прайс малко по-живо изплю калта и тревата.

— Къде е Марън? — попита Ерик.

— Откъде да знам?

— Мисли! Има ли друга къща някъде? Роднини? Нощна работа? Набелязал ли си поредната му жертва? Мисли!

Прайс се вцепени, но не опита да се освободи и се задъха, докато прехвърляше наум случилото се.

Гняв. Добре. Ерик можеше да се възползва от това.

— Не мърдай — заповяда той, надигна сакото и разкъса ризата на Прайс, разкривайки изненадващо мускулест гръб.

Кръвта си беше негова. Повърхностните порезни рани се виждаха на светлината, струяща от къщата до тях. Ерик избърса кръвта с краищата на ризата, за да добие представа дали раните са смъртоносни.

Никоя не изглеждаше особено дълбока и когато се дръпна назад, за да види дали кървенето е спряло, Ерик разбра схемата. Марън бе изрязал нещо на гърба на Прайс.