Кайл Милс - Човекът без сянка

— Остави я — каза Ерик и хвана за рамото Куин, която се опита да мине покрай него. — Мъртва е. А ние трябва да се махнем оттук.

Тя опита да се отскубне от него. Може би момичето не беше мъртво и още се държеше като младата жена, която бе намерила в дома на Ерик. Можеше да повикат линейка и лекари…

— Куин! — дрезгаво прошепна Ерик. — Куин! Погледни я! Не можеш да направиш нищо.

Тя усети, че той я дърпа към предната част на къщата, но не можеше да откъсне очи от момичето. Недокоснатото му лице беше съвършено гладко и бяло като тебешир и контрастираше на засъхващата кръв по цялото тяло. Въпреки ужасяващото състояние, в което бе оставено, беше очевидно, че е на петнайсет-шестнайсет години. Още колко млади жени щяха да загинат, преди…

Ерик изведнъж спря, когато влязоха във вестибюла.

— Генерал Прайс?

Куин бавно обърна глава и погледна покрай него. Силуетът на мъжа, застанал пред вратата, се очертаваше ясно, както и пистолетът в ръката му.

— Генерал Прайс? — повтори Ерик.

В отговор сянката тръгна напред. Лампата освети дълги, прошарени коси.

— Никога не се отказвате, нали?

Гласът на Марън прозвуча сякаш едновременно отвсякъде. Той се приближи и те отстъпиха назад.

— Знаех, че ще ме намерите.

— Какво искаш? — попита Ерик, когато заднишком влязоха в кухнята, като се държаха на разстояние от Марън.

— Какво искам ли… Вече не знам. Не е ли чудесно?

Марън излезе на светлината и Куин видя, че лицето и дрехите му са изпръскани с кръв. Косата му беше сплъстена на челото и отчасти закриваше синините и подутините, които бяха започнали да загрозяват красивото му лице. Тя трепна, когато Марън насочи пистолета към тях, но той махна към пода зад Куин и каза:

— Не припадай, скъпа.

— Исусе! — извика тя и отскочи вдясно, за да не стъпи върху Ричард Прайс.

Той лежеше неподвижно по гръб в локва кръв, която бавно се разливаше по дървения под.

— Трябва да ви благодаря за помощта — каза Марън. — Надявам се, че успяхте да убиете почти всички.

— Защо? — попита Куин. — Защо правиш всичко това? Защо уби онези хора?

Той се замисли за миг и почеса брадичката си с дулото на пистолета.

— Те ме превърнаха в домашно животно. Поробиха ме. Използваха ме. Злоупотребиха с мен. Отнеха свободата ми.

— Поне така са мислели — каза Куин, опитвайки се да го накара да говори и да му попречи да осъществи замисъла си, какъвто и да беше той. — Но ти си го планирал от години…

— Подсъзнателно вероятно от първия ден. И сега успях. За няколко часа разруших десет години научноизследователска работа и развитие. Афганистанците и севернокорейците могат да изстрелят ракетите си, без да се тревожат, че ще бъдат унищожени в силозите им. Не смятате ли, че така светът е по-вълнуващ?

Куин извика, когато Марън неочаквано хвърли пистолета към Ерик, който бе принуден да пусне крика, за да го хване. Той се втренчи за миг в оръжието и после се прицели в Марън.

— Отговорът на въпроса, който искаш да зададеш, е „да“. Зареден е — каза Марън, промъквайки се към тях, докато говореше. — Знаеш ли, Ерик, единственото нещо, което ми тежеше по време на цялата история, беше мисълта, че ще ме убие някой кретен. Ренкуист, Прайс или оная свиня Лоуел. Нямаш представа какво облекчение изпитвам, че вече няма такава вероятност.

— Не се приближавай! — предупреди го Ерик. — Спри там! Назад!

Марън се подчини и отстъпи назад, докато стената го спря.

— Така по-добре ли е?

— Стой там, Едуард… Не мърдай.

— Дръпни плъзгача — каза Марън.

— Какво?

Марън показа движението за зареждане на пистолет и Ерик изпълни инструкциите му.

— Готов ли си? — Марън се оттласна от стената и погледна Куин. — А ти?

— Ерик, застреляй го — каза тя.

Марън тръгна към тях, поклащайки се напред-назад, без да откъсва очи от пистолета в ръката на Ерик.

— Застреляй го!

— Едуард, не се приближавай!

— Ерик! Застреляй го!

Куин посегна да грабне пистолета, който подскочи в ръката на Ерик. Марън се дръпна с почти свръхестествена скорост и куршумът се заби в стената.

Ерик отново натисна спусъка, но пистолетът само изщрака.

— Няма втори шанс — каза Марън и продължи да върви.

Куин отстъпи назад и той промени малко траекторията си, сякаш забрави за съществуването на Ерик.

— Куин! Бягай! — Ерик грабна крика и замахна с всичка сила, но Марън избегна удара и уви ръка около гърлото му.

Куин спря за миг и видя как Ерик безуспешно се мъчи да се отскубне от хватката на Марън. Той отново се опита да го удари с крика, но Марън хвана инструмента и го изтръгна от ръката му.