Джон Лескроарт: Първият закон

— Невероятни са — каза Харди на Трея след първата хапка. — Не знаех, че обикновените хора могат да приготвят ореховки.

— Ейб може. Не че той е точно обикновен човек.

— Никак даже. Но щом може да приготвя такива неща, значи все пак го бива за нещо — отвърна Харди.

— И двамата сте много мили. А ти откъде си мислеше, че идват ореховките? — обърна се Глицки към Харди.

— Мислех, че се спускат право от небето, както манна в пустинята. Всъщност винаги съм си представял, че на вкус манната е нещо като ореховка. А вие? Сериозно ви питам. — Лицето му грейна при тази мисъл. — Я! Ореховки „Манна“! Хубаво име. Можем да ги продаваме като тези на госпожа Фийлдс. „Манна — ореховките на Ейб“. Можем да забогатеем…

— Някой трябва да го накара да млъкне — рече Франи.

— Добра идея, Диз — намеси се Глицки, — но няма да стане. Връщам се на работа в понеделник.

Трея го погледна предпазливо:

— Така поне се надяваш.

— Да. Надявам се — призна той.

— А защо да не стане? Всъщност колко време мина вече? — попита Харди.

— В понеделник стават тринайсет месеца, две седмици и три дни.

— Горе-долу — каза рязко Трея, — не ги е броил.

Последната година не бе добра за Глицки. Беше започнала с рана от куршум в корема му. Около месец след първоначалното лечение той се възстановяваше по план, разхождаше се насам-натам в инвалидна количка и гледаше да не взима нещата на сериозно. Тогава започнаха усложненията — вторична инфекция, накрая диагностицирана като перитонит, стана причина отново да се върне в болницата, където разви пневмония. Двойната инфекция за малко не го уби, в резултат на което той посрещна раждането на Рейчъл през август слаб и изтощен и това продължи чак до късна есен. Тогава изведнъж раната от куршума отказа да се затвори напълно. Чак до този февруари той почти не можеше да ходи и едва месец-два по-късно започна опити да влезе във форма.

Към края на май лекарите най-сетне решиха, че е готов да се върне на работа, но шефовете на Глицки му казаха, че временният началник на отдел „Убийства“ — лейтенантът, който го бе заместил — трябва да бъде преназначен, а в момента няма подходяща работа, отговаряща на неговия чин и опит.

Така че Глицки почака още.

Вече беше юли и очевидно бе намерено някакво решение, макар и явно не съвсем подходящо.

— Та какво за надеждите ти да се върнеш на работа в понеделник? — попита Харди. — Какво може да ти попречи? Просто си влизаш в кабинета, казваш „здрасти“ на момчетата, сядаш си на бюрото и почваш да белиш фъстъци.

Бюрото на лейтенанта в отдел „Убийства“ бе прочуто с безкрайните запаси от фъстъци с черупките. Глицки се намръщи.

— Очевидно не е така просто — рече Трея.

Харди дояде ореховката си и сръбна от кафето.

— Какво има? — попита той. — Да не би някой от отдела да те е видял с престилката? Обзалагам се, че е това. Можем да ги съдим за дискриминация. Трябва да ти разрешат да носиш престилка, щом искаш.

— Дизмъс, млъкни! — сряза го Франи — И така, Ейб?

— Полицейското управление ме очаква с отворени обятия, разбира се, но може би ще ме назначат на друга служба.

— Каква? — попита Харди. — Може би те повишават?

— Не останах с такова впечатление. Стана дума за отдел „Заплати“.

— Шефът на „Заплати“ е сержант — рече Харди. — Нали така?

— Поне така беше — поколеба се Глицки. — Изглежда се е появила известна загриженост, че съм започнал да взимам нещата твърде на сериозно в работата си в отдел „Убийства“.

— А това очевидно е нещо лошо — добави Трея.

— Лошо в сравнение с какво? — попита Франи. — Да бъдеш отегчен от работата си?

— Та ти не си стъпвал на работа цяла година — рече Харди. — Как така си взимал нещата прекалено на сериозно?

Глицки кимна:

— И аз поставих някои от тези въпроси.

— И? — попита Харди.

— Ами, както всички знаем, през последните няколко години дъщеря ми беше убита, аз прекарах инфаркт и бях ранен при изпълнение на служебния си дълг.

— Едно от тези неща действително се случи заради работата ти. — Трея се бе намръщила. — Освен това се ожени и ти се роди дете, ако това изобщо има някаква връзка.

Глицки вдигна рамене.

— Това са само извинения. Причината за всичко е друга — дългото ми боледуване ги накара да сложат друг човек в отдела в продължение на…

— Джърсън, нали? — попита Харди.

— Точно така. Може би са му казали, че ще е за постоянно, когато са го местили. А сега за зла участ аз се възстанових и те се оказват в неудобно положение.