Джон Лескроарт - Първият закон

Отново дръпна ципа и пъхна кесията във вътрешния джоб на сакото си. Огледа магазина за последно, грабна меката си шапка от поставката и я нахлупи здраво заради вятъра, който очакваше да го посрещне навън.

Загаси лампите и се върна обратно по средната пътека. Спря за последен път, огледа улицата и в двете посоки и не забеляза нищо подозрително. Пресегна се и отвори вратата.

Планът бе прост. Бързина и експедитивност. Носеха дебели палта, гумени ръкавици и скиорски маски, за да не бъдат разпознати. Нямаше да проговорят, преди да зашеметят Силвърман.

Старецът придържаше шапката си с една ръка, а с другата затваряше вратата след себе си, когато тримата мъже изскочиха от прикритията си във входовете от двете страни на витрината, нахлузиха маските и се нахвърлиха върху него. Най-едрият хвана вратата, а другите двама го стиснаха за ръцете, запушиха му устата, набутаха го вътре и го повлякоха по пътеката.

Светнаха лампата в задната стаичка. Старецът обаче бе освободил устата си и започна да вдига шум, да крещи по тях. Беше се посъвзел и се опитваше да не се предава без бой. Не че имаше някакъв шанс, но всяко забавяне би означавало шумна свада.

И тъй като свадата не влизаше в плана, едрият мъж извади револвер от джоба си. В действителност старикът оказваше доста силна съпротива, бореше се, извиваше рамене, сумтеше и ругаеше при всяко усилие. Понеже не спираше да се върти, първият удар с револвера улучи главата му отстрани и отскочи, но това бе достатъчно, за да го накара да застине за миг, сепнат от удара. Този едничък миг бе напълно достатъчен.

Следващият удар улучи Силвърман право в главата и той изгуби съзнание. Тялото му се отпусна тежко и нападателите го положиха на пода, където той остана да лежи неподвижно.

Едрият мъжага знаеше точно какво търси и къде се намира то. За две секунди измъкна охранителната камера над вратата на офиса. След още пет секунди държеше кафеникавата кожена кесия в ръка и се бе изправил.

Дръпна маската си и я хвърли на пода. Приятелчетата му също свалиха своите маски и ги напъхаха в джобовете на палтата.

— Хайде — рече едрият, — vamos . Да вървим.

Поведе ги навън и изгаси лампите. Беше на входната врата, почти се бе измъкнал, когато някой викна:

— Ей, почакай!

Мъжът с револвера се обърна. Чакането не бе част от плана. Планът бе да вземат парите и да се измъкнат от тъмния заключен магазин. Ако Силвърман дойдеше в съзнание, ако това изобщо станеше, те отдавна щяха да са се изпарили.

— Какво правиш, мамка му?

Третият мъж бе останал в задната част на магазина, надвесен над витрината с бижутата, които блестяха на меката светлина на нощната лампа.

— Тука има страхотни неща. Не можем просто да ги зарежем.

— Можем. Да вървим.

Едрият бе отворил вратата и оглеждаше улицата. Обърна се и прошепна настървено:

— Не ни трябва това. Да тръгваме. Хайде, хайде!

Мъжът в черно наистина тръгна, но не във вярната посока. Мина зад витрината, хвана стъклото и се опита да го повдигне.

— Трябва някъде да има ключ, може би е в него.

Откъм вратата се чу:

— По дяволите! Хайде!

Партньорът му дръпна пак стъклената витрина. Откъм улицата долетя шум.

— Мамка му! Хора.

Мъжете отпред се наведоха под прозорците от двете страни, докато две двойки преминаваха край магазина. Те спряха точно пред вратата. Гласовете им долитаха в магазина. Няма ли най-после да си тръгнат? Пот изби по челото на едрия и той я изтри с опакото на ръката си.

Извади револвера от джоба си.

Към първата група се присъединиха още хора и всички заедно поеха нанякъде, смеейки се.

Едрият надзърна навън, улицата изглеждаше чиста. Но отзад партньорът му държеше нещо в ръката си, навярно ключ, и го пъхаше в ключалката.

— Господи! Нямаме време за…

Оказа се напълно прав. Каквото и да беше, нямаше да имат време.

Силвърман явно бе дошъл в съзнание и бе натиснал някакъв бутон в задната стаичка. Целият свят се взриви от светлините и от ужасното неспирно пищене на алармата.

Облещил очи от внезапната ярка като ден светлина, едрият мъж отвори вратата докрай и закрещя:

— Хайде! Бързо, бързо!

Този път и двамата му партньори излязоха, забравили в суматохата за бижутата. Той самият се канеше да се обърне и да се втурне към улицата, когато долови някакво движение вляво от себе си. Там стоеше Силвърман с окървавено лице, хванал главата си с една ръка и стиснал с другата рамката на вратата за опора.

Едрият мъж видя как по лицето на собственика на заложната къща се изписа изненадата, когато несъмнено го разпозна.