Джон Лескроарт - Първият закон

— Аз… не мога да повярвам… — заекна Силвърман и това бе всичко, което успя да каже.

Разтърсвайки ядно и отвратено глава — планът им бе станал на пух и прах, — едрият мъж се надигна бавно, направи няколко крачки към стареца, сякаш възнамеряваше да си поговори с него. Той наистина проговори, но само за да изрече:

— Ах, дявол да го вземе, Сам!

После вдигна револвера и го простреля два пъти. Вторият куршум го прониза в сърцето.

Уличните светлини на „О’Фаръл“ се включиха точно когато Мат Крийд, помощник от специалния патрул на Трийсет и втори участък, зави от дълга пресечка и излезе на улица „Маркет“. Въпреки че работеше в участъка от по-малко от година, още щом чу алармата и видя двамата мъже да се втурват панически навън от магазина, Крийд разбра какво става.

— Хей! Спрете! — опита се той да надвика вятъра и алармата.

За негова изненада двамата спряха, колкото да го погледнат. Крийд отново извика, втурна се напред и посегна да разкопчае якето си, за да извади оръжието си от кобура. Не бе изминал и пет крачки, когато…

Тряс!

Това несъмнено бе звук от изстрел. Зидът зад гърба му се изрони и върху него се посипаха парченца от тухлите. Крийд се долепи до най-близката сграда. Още един мъж се измъкна от магазина на Силвърман. Делеше ги по-малко от половин пресечка. Крийд се изправи, отдръпна се от сградата, застана в светлината на уличната лампа и извика отново:

— Спри! Не мърдай!

Фигурата спря, рязко се извъртя към него и без никакво колебание протегна ръката си. Крийд мярна мимолетното проблясване на стоманена повърхност, чу силния изстрел и едновременно с това последва нов рикошет. За пръв път стреляха срещу него и за миг, докато нападателят му се втурна да бяга, Крийд отново се приведе и застина.

Докато успее да се съвземе, да вдигне оръжието си и да го насочи с двете си треперещи ръце, третият мъж бе изчезнал заедно с другите двама и той нямаше възможност да стреля. Крийд се втурна с всичка сила и стигна ъгъла точно навреме, за да зърне как една бягаща сянка свива вдясно на следващата пресечка. Без да обръща внимание на пешеходците, които се притискаха към сградите от двете страни на улицата, той измина бежешком пресечката по протежение на трамвайните релси, после прелетя покрай дърветата, които стърчаха безредно направо от тротоара към края на линията по улица „Пауъл“.

Когато се добра до трамвайното колело на „Маркет“, всичко бе приключило. Нямаше и следа от тях. Навярно се бяха разделили и бяха тръгнали в различни посоки. Но дори и да бяха останали заедно, което Крийд нямаше как да разбере, те можеха да са поели по всяка една от шестте или седемте пресечки, които се събираха тук — големи и малки улици към вътрешността на кварталите във всички посоки, които до една представляваха потенциален път за бягство. Освен това на колелото се намираше и станция „Барт“ на метрото.

А и тъй като Крийд не бе успял да се приближи достатъчно, за да види добре който и да е от тях, след като спрат да бягат, тримата мъже нямаше да се различават по нищо от останалите минувачи. Струваше му се, че мъжът, който бе стрелял по него, бе по-едър от другите двама, но това беше всичко.

Нов порив на вятъра докара със себе си водна завеса и дъждецът се превърна в порой. Крийд чу настойчивото виене на алармата в магазина на Силвърман. Хвърли последен поглед надолу по „Маркет“, но не забеляза нищо, по дирите на което си заслужаваше да тръгне. Сведе поглед към пистолета, който все още стискаше с дясната си ръка. Внезапно краката му омекнаха.

Добра се до най-близката сграда и се подпря. Прибра пистолета обратно в кобура, закопча мушамата над якето си, за да го пази от дъжда, и хукна към магазина на Силвърман. Отне му по-малко от минута.

Алармата продължаваше да пищи, вратата зееше отворена. Светлината от магазина осветяваше улицата отпред. Крийд измъкна отново пистолета си и застана встрани от вратата. Опитвайки се да надвика алармата, той изкрещя:

— Има ли някой?

Почака, после викна още по-силно:

— Господин Силвърман?

Най-после се сети, измъкна радиото от колана си и се обади на диспечера да повика полиция. С вдигнат пистолет пристъпи в осветения и шумен магазин. Но като съзря трупа, вече не виждаше, нито пък чуваше нещо около себе си.

На пръв поглед жертвата изглеждаше като човек, който спи на пода, само че ръцете бяха неестествено разперени от двете страни на тялото. И едно поточе кафяво-червена течност се стичаше изпод гърба и образуваше локвичка в една вдлъбнатина в дървения под.