Джон Лескроарт - Първият закон

Когато Роук дойде да го вземе към седем, той се бе мобилизирал и си мислеше, че е напълно готов. Но тогава тя го изненада, или пък пищното му облекло изненада нея. Във всеки случай Роук се поотдръпна от прага, подсвирна одобрително, постоя така, искрено възхитена, после бързо пристъпи напред и го обгърна здраво с ръце.

Викът се изтръгна от гърдите му, преди да успее да го спре.

— Какво има, Дейвид? Добре ли си? Какво става?

Със стиснати зъби, той се бореше да се овладее, като дишаше през устата учестено и на пресекулки.

Два часа по-късно Фрийман се събуди след третата поредна кратка дрямка. Отново беше в леглото си, по пижама, а Роук седеше до него и държеше ръката му.

— Непременно трябва да те прегледа лекар — каза тя.

Той поклати глава:

— Само счупеното се поправя. А аз нямам нищо счупено.

— Но ти си ранен.

Той понечи да свие рамене, но после рече с разкривено лице:

— Утре ще танцувам. Само почакай.

Сложи ръка на врата си, няколко пъти бавно завъртя глава наляво-надясно и я погледна смутено:

— Чувствам се като пълен глупак.

— Защо? Вината не е в теб?

— Не. Но знаех с кого си имам работа. Трябваше да бъда нащрек. Преди години щях да съм подготвен.

— Подготвен да бъдеш повален от Ник Сефия?

Възрастният мъж, чиито години личаха до последната, кимна уморено.

— Устроиха ми капан.

— Как го направиха?

— Детска игра е с доверчива душа като мен. — Въздъхна отвратено. — Размених няколко думи със стария Панос, след като Дизмъс извади душицата на Сефия на свидетелската скамейка.

— И какво, за бога, те накара да го направиш?

— Високомерието — просто и ясно. — Последва още една въздишка. — Не можах да устоя на изкушението да позлорадствам, въпреки че мислех да го направя по-изискано — под формата на приятелско предупреждение за това, което ще последва оттук нататък.

Роук се подсмихна:

— Оттук и прякорът ти — господин Изисканост.

— Е, не успях да го заблудя много. После една групичка от неговите хора — Дик Крол също бе там. Знаеш го — адвокатът на Сефия. И Панос заедно с братчето си и едно от приятелчетата на Ник, виждал съм го в съда с него — някакъв мексиканец. Както и да е, всички стояха в коридора и обсъждаха нещо. Като ме видя да излизам от залата с Харди, Уейд ми махна над рамото на Ник да се приближа.

— И ти се приближи?

— Какво друго да направя? Казах на Диз да ме изчака. Мислех си, че съм успял да сплаша Уейд, че той се е посъветвал с Крол и е решил да отстъпи и да се опита да сключим някакво споразумение още там, на място.

— Отново твоето високомерие.

Фрийман леко повдигна рамене в знак на съгласие.

— Рисковете на професията, особено ако си прокълнат с гениалност. Както и да е, това е положението. Бях на около две крачки, когато Ник Шилото внезапно се завъртя рязко — „Ах, ще си изпусна автобуса!“ — и следващото нещо, което си спомням е, че аз лежа размазан на проклетия под, а Ник е надвесен над мен и ми се извинява: „Прощавай, старче, не те видях“. — Очите на Фрийман най-сетне възвърнаха част от блясъка си. — Прощавай друг път! Уейд му е дал знак и той се е обърнал точно на момента. Това беше неговото предупреждение — не се будалкай с мен, защото ще си изпатиш.

Опита се да седне в леглото, но костите му оказаха съпротива и удържаха победа. Фрийман се отказа и се отпусна обратно на възглавницата.

Роук сложи ръка на гърдите му, после я премести по-нагоре и го погали по лицето.

— Мъже — каза меко и след миг добави: — Все пак, не може ли да е станало случайно?

— Не, невъзможно е.

— Сега имаш нужда да си им го върнеш, така ли?

Той кимна:

— Ако използвам думите на Франк Синатра, ще го направя по свой начин, но бъди сигурна, че ще го направя. — Изпреварвайки отговора й, добави: — Това е единственото послание, в което се вслушват.

— А ти? Какви послания чуваш ти?

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ти ги предупреждаваш, те те нападат, сега отново е твой ред, напрежението расте, докато някой действително не пострада. Може би не трябва винаги да става така.

— С някои хора вероятно трябва. Какво друго може да се направи след гадни номера като днешната случка? Да се отвърне на удара, ето какво.

Роук прибра ръцете си в скута.

— Значи и двамата продължавате битката. И до какво води това?

— Води до победа на едната страна. Аз възнамерявам да спечеля битката.

— В това е въпросът, така ли? Кой ще излезе победител?

— Да — отвърна Фрийман предизвикателно. — Че какво друго? Има ли друго?