Джон Лескроарт: Първият закон

Арета Лабонте бе арестувана на територията на дванайсети жилищен квартал, на юг от площад „Юниън“, известен като Трийсет и втори участък или просто като Трийсет и втори. Той бе един от шестте градски участъка на групировката УГП, собственост на бизнесмена филантроп Уейд Панос. При него вероятно работеха общо около деветдесет помощници, а това, както и голямата територия, която неговите патрули контролираха, го правеха една от могъщите фигури в града.

Случаят на Арета не бе първата нередност в участъците на Панос, на която Фрийман се бе натъквал. Всъщност краткото предварително проучване, което адвокатът бе извършил — така нареченото „надушване на следата“, — разкри широко разпространени твърдения за използване на непозволена сила, подхвърляне на улики и тормоз от страна на помощник-патрулите. Ако Харди успееше да отърве Арета, като докаже неправомерността на действията на арестувалия я помощник, и ако някоя от другите „надушени следи“ бъдеше доразвита и вкарана в съда, той и Фрийман можеха да заведат срещу Панос дело за астрономическа сума. Можеха също така да призоват като ответник по делото и редовната полиция, задето допуска нередностите да продължават.

В момента обаче Харди не се чувстваше във форма за голямата битка. Той вдигна ръка и притисна слепоочията си, после бавно издиша докрай.

— Не е просто дело за проституция. Ще изскочи нещо по-голямо, а забавянето само ще ни попречи. Може да спечелим големи пари, но най-напред трябва да разпердушиня този свидетел. Ако се прекърши, продължаваме напред. Това е планът.

— Ще видиш зор, особено с това замътено съзнание.

— Ще се оправи. Болката помага на ума да се съсредоточи. А и аз наистина искам да го спипам.

— Кой е той?

— Главният свидетел на прокурора. Ченгето, което я е арестувало. Ник Сефия.

Холидей рязко се изправи.

— Ник Шилото?

— Аха.

— Какво е направил този път?

— Подхвърлил е наркотик на моето момиче.

— Нека позная: не му е пускала или е отказала да си плати за охраната, затова я нарочил.

— Стара песен, а?

— Стара и популярна, Диз. Всеки ще ти я изпее.

— Кой всеки?

Холидей вдигна рамене:

— Кварталът. Всички.

Харди отведнъж стана самата деловитост. Знаеше, че Холидей има бар — „Ноев ковчег“ — малка лодка в центъра на Трийсет и втори. Знаеше и още как, нали снощи лично затвори заведението. Досега обаче не бе гледал на Холидей като на средство за набавяне на ищци по случая Панос. Чак сега му просветна:

— Имаш ли имена, Джон? Хора, които биха разговаряли с мен? През последните няколко месеца говорих с много хора от квартала. Недоволни са, но никой не казва нищо конкретно.

Кратко изръмжаване в отговор:

— Женчовци. Страхуват се.

— От Уейд Панос?

— Естествено, че от кого другиго? — рече Холидей, бавно кимна с глава и подръпна крайчеца на мустака си.

— Това искам от теб. — Харди се поколеба и продължи: — Джон, точно това търсим с Фрийман. Имаме нужда от свидетели, които да кажат, че случаи като ареста, извършен от Сефия, с който се занимаваме днес, са част от една практика, която градската управа поощрява от години. Ако знаеш някакви имена, ще се радвам да ги чуя.

Холидей кимна замислено:

— Може би ще намеря, дори много. Казвам ти, пълно е с такива. — Очите му се поприсвиха: — Знаеш, че Ник му е племенник, нали? На Уейд.

— Племенник на Панос? Значи собственият му чичо го е уволнил?

— По-скоро го е предпазил от неприятностите. Сега работи в Диамантения център.

— И ти имаш вземане-даване с този човек?

— Знае се, че играем покер на една маса.

— А това е незаконно — като твой адвокат съм длъжен да ти го напомня. Биеш ли го?

— Не играя, за да губя — сви рамене Джон.

Години наред продължаваше традицията в сряда вечерта да се играе покер в задната стаичка на заложната къща на Сам Силвърман на „О’Фаръл“, на една пресечка от площад „Юниън“. Имаше около двайсетина постоянни играчи. Мястото се запазваше до вторник на обяд, а Силвърман ограничаваше бройката до шестима играчи на вечер. Никой не си и помисляше, че това е лековато забавление между приятели. Залозите лесно създават врагове, особено ако плащаш хиляда долара, за да влезеш в играта. Двайсет бели чипа от по десет долара, петнайсет червени по двайсет долара и десет сини от по петдесет образуваха четири или пет купчинки, които бързо сменяха собственика си. Понякога само за едно раздаване.

Холидей седеше на първия стол вляво от Силвърман с тежка чаша чист бърбън. Ник Сефия седеше през два стола и кипеше от ярост. Беше се появил късно, преди около час, и бе седнал между обичайните си другари: Рой — по-малкия брат на Уейд Панос, и Хулио Рее — негов колега от Диамантения център. Останалите двама играчи около масата тази вечер бяха Фред Уеъринг — чернокож брокер в средата на четирийсетте, и Мел Фишър, който навремето притежаваше четири закусвални в търговския център на града, но вече се бе оттеглил от бизнеса.