Клайв Къслър - Сахара

— Дявол го взел! — викаше Крейвън, озовал се сам посред грамада от тела, със сплъстена коса, разкъсани дрехи и счупена лява ръка. — Вземи маркуч от машинното и угаси този проклет огън!

Главният механик О’Хеър провря глава през люка на машинната зала, лицето му бе почерняло от въглищния прах и цялото в пот.

— Много зле ли е? — попита той с изненадващо спокоен глас.

— Не е лесно. Хората ми са капнали от жегата. По-горещо е от дъното на ада.

— Приеми го като полезна практика, когато всички се озовем там! — отговори Крейвън.

Нов взрив предизвика експлозия, която разтресе „Тексас“ откъм неговия тил. Това не беше единичен взрив, а двоен, но едновременен и поради това — неразграничим. Ъгълът на предната част на каземата бе смачкан и пробит. Големи отломки желязо и дърво бяха натрошени и отнесени от детонацията, която унищожи и екипажа на предното оръдие „Блейкли“. Друг снаряд завърши своя път през бронята и експлодира в корабната болница, хирургът бе убит на място, както и половината от ранените, очакващи да бъдат превързани. Оръдейната палуба сега изглеждаше като разбита къща — беше черна от барут и тъмночервена от кръв.

„Тексас“ беше повреден. Тъй като той пресичаше зоната на смъртта, щеше да бъде превърнат в куп парчета. Неговите спасителни лодки бяха отнесени с двете мачти, основата на комина — разбита. Целият каземат, предната и задната част представляваха гротескни изделия от разкривени и смачкани железа. Три от неговите паропроводи бяха извън строя и скоростта му спадна на една трета. Но той все още беше далеч от пълно фиаско. Двигателите му работеха и три оръдия продължаваха да всяват смут в съюзния флот. Неговият следващ набег бе срещу дървената част на старата парна фрегата „Поухатън“. Снарядът взриви един от парните й котли, разруши машинното й отделение и причини най-голямата загуба на хора от всеки друг кораб на Съюза през този ден.

Томбс също беше получил значителни наранявания. Парче шрапнел беше засегнало едното му бедро и от падането беше получил изкълчване на лявото рамо. С големи усилия все още се държеше зад пилотската кабина, давайки нареждания на главния пилот Хънт. Те бяха на една крачка от гибелта в този момент.

Той гледаше право в „Ню Айрън Сайдс“, застанал напряко на канала. Беше изпитал неговото оръжие при внезапното появяване на „Тексас“, беше опознал оръдията на форт Монро и форт Уул, избягна техните снаряди и съзнаваше със свито сърце, че това не би могло да се повтори. „Тексас“ не можеше да удържи повече. Още един наказателен обстрел и корабът щеше да бъде безпомощен, в невъзможност да се спаси от пълно унищожаване от атаките на мониторите на янките.

А екипажът, мислеше Томбс, това са хора, които не се страхуват от смъртта, хора, свикнали да вършат всичко — от зареждането и стрелбата с оръдията до поддържането на парата в котлите. Онези, които още са живи, ще надмогнат себе си, пренебрегвайки смъртта пред дълга.

Стрелбата беше заменена от оглушителна тишина. Томбс наблюдаваше подготовката на „Ню Айрън Сайдс“. Той забеляза, че някой, който прилича на капитан на кораба, също наблюдаваше него и състоянието на кораба му.

Томбс забеляза мъгливия бряг, идващ от морето през устието на Чесапийк Бей зад фортовете. Ако по някакво чудо те биха могли да стигнат и да изчезнат в неговата клоака, щеше да им се удаде да избегнат вълчия капан на Портър.

Капитан Томбс непрекъснато си повтаряше думите на Малори да извади пътника на показ. Той извика през люка:

— Господин Крейвън, тук ли сте?

Неговият първи помощник се появи начаса. Лицето му приличаше на привидение, защото беше покрито с барут, кръв и разкъсана плът.

— Тук, сър, и аз проклинам добрата воля, че съм все още жив.

— Извади нашия пътник тук, на каземата, и вдигни белия флаг!

Крейвън кимна с разбиране.

— Да, сър.

Останалото на носа 64-фунтово оръдие „Блейкли“ мълчеше, тъй като съюзният флот ги следваше отзад и те не биха могли да разчитат на добро попадение.

Томбс отиваше на риск, една напълно безнадеждна игра, последно раздаване на картите. Той беше прострелян в крака и изпитваше силна болка от раните, но черните му очи горяха както винаги.

Той се молеше на Бога командирите на съюзните фортове да са забелязали „Тексас“, както стори капитанът на „Ню Айрън Сайдс“.

— Застани между носа на броненосеца и форт Уул — инструктира той Хънт.

— Както желаете, сър — отвърна с разбиране Хънт.