Клайв Къслър - Сахара

Няколко мига по-късно той съвсем замлъкна и витлото застана неподвижно. Настъпилата тишина като ударна вълна се стовари върху нея. Единственият звук, който се чуваше, беше стенещият вой на вятъра. За Кити вече нямаше съмнение. С абсолютна точност знаеше защо бе отказал моторът. Непрекъснато сипещите се песъчинки бяха запушили карбуратора.

Първите няколко мига на изненада и страх преминаха. Тя прецени ограничените си възможности за спасение. Ако някак си успееше да кацне благополучно, би могла да изчака спирането на бурята и тогава вероятно щеше да направи ремонт. Самолетът започваше да се успокоява. Тя бутна командният лост напред, за да започне да се спуска към пустинята долу. Това не беше първото й аварийно кацане. Кити беше преживяла поне седем подобни кацания, като в два от случаите самолетът й се разби, а самата тя и двата пъти се отърваваше с незначителни наранявания и леки натъртвания. Но никога досега не беше кацала принудително със спрял двигател, и то сред мътния полумрак, причинен от пясъчна буря. Хванала здраво стоманения лост с едната си ръка, с другата тя сложи чифт предпазни очила, свали страничното стъкло и подаде глава навън.

Летеше надолу без всякаква видимост, като отчаяно се опитваше да си представи какъв е теренът за кацане под нея. Въпреки увереността, че по-голямата част от пустинята е сравнително гладка, тя не можеше да не знае, че там има скрити падини, високи пясъчни дюни, готови да смажат падащия „Феърчайлд“ и неговия пилот. На Кити й се стори, че е остаряла с пет години, преди най-после да зърне безплодния терен на малко повече от 30 фута под шасито си.

Той беше от пясък, изглеждаше достатъчно солиден да издържи плъзгането на самолетните колела, но преди всичко й се стори гостоприемно равен. Кити прекрати спускането и кацна. Големите колела на „Феърчайлд“ се удариха, подскочиха два-три пъти и после плавно се плъзнаха по пясъка, докато скоростта намаля. Тя пое дъх и извика от радост, щом задното колело се докосна до пясъка, когато изведнъж земята пред нея пропадна. Самолетът се плъзна от острия отвесен ръб на дюната и падна като камък в дълбокото и тясно корито на пресъхнал поток, колелата изхрущяха в пясъка, а шасито се разби. Инерцията захвърли самолета в отсрещната стена на пресъхналия поток. Разнесе се глух трясък от разпадащи се лонжерони и разкъсваща се тъкан. Витлото беше разбито от удара на мотора, който счупи и един от глезените на Кити и изкълчи коляното й. При удара тя бе тласната напред. Поради това, че бе забравила да затегне предпазните колани, горната част на тялото й политна и главата й се блъсна в рамката на предпазното стъкло, от което загуби съзнание.

Новината за изчезването на Кити облетя света няколко часа след като бе съобщено, че не е пристигнала в Ниамей, за да зареди гориво. Беше невъзможно да се организират търсене и спасителни операции в широк мащаб. Нямаше смисъл. По-голямата част от района в пустинята, където Кити изчезна, беше необитаема и рядко посещавана от хора. В радиус от хиляда мили не минаваха никакви самолети. През 1931 г. в пустинята просто не съществуваше армия от мъже и съответното оборудване и техника, необходими за предприемане на подобна спасителна операция.

На следващата сутрин бе организирано търсене от една малка механизирана част на френския чуждестранен легион, разположена в оазиса Такалдебей — там, където беше френската част на Судан, допускайки, че тя се е спуснала надолу по протежението на Транссахарската автомагистрала, те се отправиха на север, докато няколко души с две коли от една френска търговска компания в град Тесалт отидоха на юг.

Два дни по-късно двете спасителни групи се срещнаха на автомагистралата, без да са видели останки от разбит самолет, нито пък изстреляни ракети за помощ през нощта. Спасителите се разгърнаха на двадесет мили от двете страни на магистралата и отново се опитаха да я открият. След десет дни, без да видят и следа от изчезналия пилот, командирът на частта от легиона не беше оптимистично настроен. Той докладва, че никой човек, било то мъж или жена, не би могъл да оцелее толкова дълго време без вода и храна в изгорената от слънцето пустиня. С увереност заяви, че досега Кити сигурно е починала от адската жега.

Във всеки голям град бяха отслужени възпоменателни църковни служби за един от най-любимите пилоти в авиацията. Считана за една от трите най-велики жени пилоти, наравно с Амелия Еърхарт и Ема Джонсън, Кити беше оплакана от един свят, изтръпвал от нейните подвизи.