Клайв Къслър: Сахара

— Той знае, че идваме — промълви Томбс.

— Бих ли могъл да го заобиколя, капитане? — попита рулевия Хънт, показващ забележително хладнокръвие и увереност.

— Не, господин Хънт — отговори Томбс. — Удари го леко откъм кърмата.

— Да го поразя странично, встрани от нашия път — отговори Хънт с разбиране.

— Много добре, сър!

Хънт завъртя руля на четвърт оборот и насочи корпуса на „Тексас“ право към кърмата на „Атланта“. Два изстрела от „Тексас“ право към кърмата на „Атланта“. Два изстрела от ексконфедералните осеминчови оръдия попаднаха бързо в каземата, скъсаха обкова и пробиха дървения капак на почти фут, като раниха трима души.

Разстоянието бързо се скъси и „Тексас“ заби десетфунтовия си железен нос в корпуса на „Атланта“, след това я притисна и през палубата скъса котвената верига, огъна кораба на 90 градуса дъга и палубата му се оказа под повърхността на реката. Водата пълнеше съюзния броненосец и той бързо започна да потъва, тъй като „Тексас“ буквално стъпи върху него.

Килът на „Атланта“ заседна в речното корито, засегнатият кораб застана на една страна и водата вече беше запълнила пробития му корпус. Повечето хора от екипажа напуснаха оръдията и скочиха от кораба, но почти двадесет човека потънаха заедно с него.

Томбс и неговият кораб продължаваха в тяхната безнадеждна упоритост да се докоснат до свободата. Непрекъснатата битка бе в пълен ход, тъй като „Тексас“ пренебрегваше постоянния огън на бойните кораби — преследвачи на Съюза. Речните телеграфни линии гъмжаха с новини за появяването на броненосеца, което увеличаваше вълната от хаос и паника, обхванали армейските брегови батареи и военните кораби, определени да го преградят и потопят.

Снарядите продължително обстрелваха бронята на „Тексас“. На него му нанасяха тежки удари, от които трепереше от носа до кърмата. Един стофунтов снаряд от „Далгрен“, изстрелян високо над укреплението при форт Хъдсън, се удари в пилотската кабина. Главният пилот Хънт получи зашеметяване от удара и беше ранен от частиците на снаряда, които влетяха през отвора на визьора. Той геройски остана на руля, държейки кораба в правилен курс по средата на канала.

Небето се проясняваше на изток, когато „Тексас“ се закани на река Джеймс, че след Нюпорт Нюз в широкото устие и по-дълбоката вода на Хемптън Роудс ще има повторение на сцена от битката между „Монитор“ и „Мериленд“ отпреди три години. Изглеждаше, че целият съюзен флот беше строен и ги очакваше. Всичко, което Томбс можеше да види от своята позиция върху каземата, бе гора от мачти и комини — тежковъоръжени фрегати и малки кораби вляво, монитори и бойни кораби вдясно. А от другата страна тесният канал между огневата мощ на форт Монро и форт Уул, беше блокиран от „Ню Айрън Сайдс“, огромен съд с брониран конвенционален корпус, носещ единадесет тежки оръдия.

На „Тексас“ му предстоеше да покаже на какво е способен, за да устои. Сега федералните военноморски сили щяха да усетят пълната сила на неговите зъби. С голям ентусиазъм моряците на „Тексас“ чистеха и подготвяха оръдията, подменяха повредените части, счупените затвори, а оръдейните командири оправяха корабните въжета.

Крейвън ходеше спокойно по палубата, като се усмихваше и шегуваше с мъжете, подхвърляйки окуражителни думи и съвети. Томбс слезе долу и даде кратки указания, изпъстрени със закани към врага и оптимистични думи за усилията и опита на южняшките момчета, които не могат да бъдат слуги на янките кравари. След това с монокуляра 5 5 Монокуляр — триъгълна тръба за гледане с едно око. — Бел.ред. , окачен на рамото му, той се върна на своя пост зад пилотската кабина.

Съюзните моряци имаха достатъчно време да се подготвят. Когато „Тексас“ се появи, кодови сигнали бяха получени от всички. На Томбс, който наблюдаваше през монокуляра, му се струваше, че всички негови врагове са изпълнили обкръжаващия го хоризонт. Една ужасна тишина висеше във въздуха като проклятие. Вълците чакаха своята плячка да се озове в един, както изглеждаше неспасяем капан.

Контраадмирал Дейвид Портър — нисък, набит човек с брада и плоско моряшко кепе на главата, стоеше върху кубрика и инспектираше оръдейната палуба на своя флагман — бойната фрегата „Бруклин“, като в същото време изучаваше дима на приближаващия бунтовнически броненосец в ранната светлина на идващото поражение.

— Ето, идва — каза капитан Джеймс Елдън. Той беше командир на флагмана на Портър. — И той идва като дявола, право срещу нас.