Клайв Къслър: Сахара

За разлика от другите броненосци, чиито машини бяха демонтирани от търговските параходи, неговите двигатели бяха големи, мощни и съвсем нови. Тежките му резервоари лежаха под ватерлинията и 9-футовите витла при спокойни води можеха да достигнат 14 възела скорост, непостижима за всеки друг брониран кораб в двете флоти на Севера и Юга.

Капитан Томбс се гордееше със своя кораб, но беше и тъжен, знаейки, че животът на този съд може да бъде твърде кратък. Той беше убеден, че сега се пише епитафията на загасващата слава на Конфедералните щати. Той изкачи стълбата от оръдейната площадка, за да влезе в пилотната кабина. Тя беше малка част от предната секция на каземата, оформена като пирамида с добре изрязан връх. Като се взираше с широко отворени очи в тъмнината, Томбс подхвърли към странно тихия главен кормчия Лейхънт:

— Ние ще се движим с пълна пара при това пътуване към океана, г-н Хърт. Вие трябва да следите зорко курса и да ни пазите от обстрел откъм брега.

Хърт като кормчия, плавал дълго по река Джеймс, познаваше по-добре талвега 2 2 Талвег — средната и най-дълбока линия на река. — Бел.ред. на реката от всяка драскотина на трапчинка на лицето си.

Погледът му беше прикован във водата. После погледна капитана и отвърна:

— Колкото и оскъдна светлина да идва от луната, тя е достатъчна за мен, за да следвам реката.

— Янките също я използват.

— Вярно. Но нашите сиво боядисани страни са добре маскирани, така че те не биха ни различили лесно.

— Да се надяваме — въздъхна Томбс.

Той се измъкна през тесния люк и застана на покрива на каземата, тъй като „Тексас“ беше достигнал Дрюърис Блъф и минаваше през закотвените бойни кораби на речния флот на адмирал Семес. Екипажите на неговите братя броненосци „Вирджиния“, „Фредерик“ и „Ричман“, изплашени до смърт да не би корабите им да бъдат взривени, изпаднаха в диво отчаяние, когато „Тексас“ ги отмина. Неговият комин бълваше черен дим, и забулваше звездите. Конфедералният боен флаг, опънат на мачтата, гордо се вееше, давайки знак, че няма да бъде забелязан отново.

Томбс свали шапката си и я размаха високо. Това беше последната мечта, която скоро щеше да се превърне в кошмар от горчивина и поражение. И още това беше великият момент тя да бъде спасена. „Тексас“ беше на път да се превърне в легенда.

А после тази легенда, колкото по-внезапно се появява, толкова по-бързо ще обиколи цялата река и ще я разбужда — единствен знак, че е съществувала.

Точно над Трентс Рийч, където федералната армия възнамеряваше да пресече реката и издигна няколко артилерийски площадки, капитан Томбс нареди да се издигнат на мачтите цветовете на Съединените щати.

Вътре в каземата оръдията бяха готови за действие. Повечето от хората бяха разсъблечени до кръста и стояха до оръдията със завързани кърпички около врата. Офицерите бяха свалили куртките и безшумно крачеха по палубата по ризи под тирантите. Корабният хирург извади турникета и инструктира хората как да го използват. Пожарните кофи бяха пръснати по палубата. Беше разпръснат пясък, за да попива кръвта. Пистолетите бяха извадени, за да бъдат раздадени на екипажа. Люковете към магазинните отделения под бойната палуба бяха отворени и уинчестърите — заредени. Дърпан от двигателите, „Тексас“ се носеше със скорост 16 възела, когато неговият корпус помете плаващия рангоут на преградата, поставена в реката, пресече я и премина в спокойни води с трясък и пушек от желязната рама, прикрепена към него.

Един бдителен съюзен часови забеляза „Тексас“, тъй като той излезе от тъмното, и изпразни своя мускет.

— Но прекратете огъня, за бога, прекратете огъня! — викна от покрива на каземата Томбс.

— Кои сте вие — се чу глас от брега.

— „Атланта“, идиот такъв. Не можеш ли да разпознаеш своя собствен кораб?

— Кога изкачихте реката?

— Преди час. Ние имаме заповед да патрулираме до преградите и да се върнем до Сити Пойнт.

Блъфът мина. Часовите на Съюза на брега изглеждаха доволни. „Тексас“ продължи нататък без инциденти. Томбс можеше да отдъхне облекчено. Той със сигурност очакваше залп от изстрели по кораба. Сега тази опасност временно отмина, но неговият страх понастоящем беше, че някой подозрителен вражески офицер може да телеграфира за наблюдението си по реката.

Петнадесет мили след преграждението късметът на Томбс започна да се стопява, тъй като ниската зловеща маса метал, каквато беше броненосецът, излизаше от тъмнината.