Клайв Къслър: Сахара

— А артилерийският екипаж?

— Уточнява своите места.

— Ще останем в пълна готовност, докато срещнем федералния флот. Не можем да си позволим да загубим оръдие или екипаж, изненадани от някакво точно попадение от пристанището.

— Мъжете ни не са добри самаряни и няма да подложат и другата си буза.

— Кажи им, че ще са живи по-дълго.

Двамата мъже гледаха напрегнато към брега, чувайки шума на тропащи копита. Няколко секунди по-късно един конфедерален офицер изплува от тъмното и застана на кея.

— Кой от вас е капитан Томбс? — попита той с уморен глас.

— Аз съм — отговори капитанът и излезе напред.

Ездачът слезе от коня и поздрави. Той беше покрит с прах и изглеждаше изтощен.

— Моите почитания, сър. Капитан Невил Браун, отговорен за ескорта на вашия затворник.

— Затворник? — възрази Томбс. — Беше ми казано, че той е пътник.

— Третирай го, както пожелаеш — промълви Браун с безразличие.

— Къде е той? — попита капитанът на „Тексас“ за втори път през тази нощ.

— Малко назад. Аз изпреварих с няколко минути, за да ви предупредя да не се тревожите.

— Да не би човекът да е луд? — смотолеви Крейвън. — Разтревожени за какво?

На въпроса му отговори плътният тропот на копита върху кея и появата на конници, облечени в синята униформа на Съюзната кавалерия.

Томбс бе на косъм от намерението да извика своя екипаж, за да насочи оръдията и отблъсне нападение върху кораба, когато капитан Браун го спря:

— Спокойствие, капитане. Те са добри южняшки момчета. Облечени са като янки, защото това е единственият начин да проникнат безопасно през линията на Съюза.

Двама от мъжете слязоха от конете, отвориха вратата на каретата и помогнаха на пътника да слезе.

Беше много висок представителен мъж с позната брада, който стъпваше уморено по дървения мост на кея.

Той носеше окови, закрепени с верига към китките и глезените. Те не му пречеха да гледа броненосеца с тържествуващ поглед. В този момент той се обърна и промълви към Томбс и Крейвън:

— Добър вечер, господа. — Говореше с ясен висок глас. — Трябваше ли да разбирам, че ще се радвам на гостоприемството на Конфедералния флот?

Капитан Томбс не отговори. Той не можеше да отговори. Стоеше прикован с Крейвън в тревожно очакване. Те не можеха да повярват на очите си. Бяха напълно объркани.

— Боже мой — промълви Крейвън накрая, — ако вие сте нечие копие сър, то сте най-доброто.

— Не — отговори затворникът. — Уверявам ви, аз съм истинският оригинал.

— Как е възможно? — попита Томбс напълно неподготвен.

Браун яхна коня си.

— Няма време за обяснение. Аз трябва да преведа моите хора през реката над моста Ричмънд, преди да са го взривили. Сега вие поемате отговорността за него.

— Какво трябва да правя с него? — възрази Томбс.

— Дръжте го скрит на борда на вашия кораб, докато не получите заповед за неговото освобождаване. Това е всичко, което мога да ви кажа.

— Това е лудост!

— Война е, капитане — изрече Браун през рамо. После пришпори коня си, последван от своята малка група войници, преоблечени в униформата на съюзната кавалерия.

Нямаше повече причини за задържането на „Тексас“ и пътя му към ада. Томбс се обърна към Крейвън:

— Лейтенанте, придружете пасажера до моята каюта и кажете на главния механик О’Хеър да изпрати механик, който да свали белезниците. Не желая да умирам като командир на кораб за роби.

Брадатият мъж се усмихна на Томбс.

— Благодаря, капитане. Задължен съм ви за вашата любезност.

— Не ми благодарете — каза кисело Томбс, — при изгрев-слънце всички ние ще се запознаем с дявола.

Отначало бавно, след това все по-бързо и по-бързо „Тексас“ набираше пара, за да заплава по течението на реката, подпомаган от двувъзловата тяга. Никакъв полъх на вятър не се усещаше и освен шума на машините нищо не нарушаваше речната тишина. Под бледата светлина на луната корабът се плъзгаше по черната вода като видение.

Той изглеждаше призрачен и нестабилен. Само движението му напомняше, че е още в ход. Неговите строители бяха създали прекрасна машина. Най-добрата бойна машина на Конфедерацията, която тя пусна на вода през четирите години война.

Това беше двувинтов, двумоторен кораб със 190 фута дължина, 40 фута ширина и газене само 11 фута. Полегатите, високи 12 фута страни на неговия каземат бяха с ъглов наклон от 30 градуса и покрити с 6-инчова желязна обшивка. Същата бе подплатена с 12 инча памук, притиснат от 20 инча дъб и чам. Неговата броня продължаваше под ватерлинията 1 1 Ватерлиния — черта на борда на кораб, до която той потъва при пълен товар. — Бел.ред. , образувайки кръгообразен шарнир, който излизаше извън корпуса. „Тексас“ возеше само четири оръдия, но те имаха зловещ обсег. Две 100-фунтови „Блейкли“ — оръдията бяха разположени на носа и кърмата на шарнирни болтове, което им позволяваше да поразяват залпово страничната част на корабите, докато другите две 64-фунтови оръдия, монтирани на десния борд, обстрелваха пристанищата.